Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Лоръл се усмихна леко — разпозна майка си в описанието.

— Повярвайте ми, онази нощ тя наистина се забавлява от сърце. Погледът ѝ беше безумен, смееше се, танцуваше и говореше странни неща. Когато стана време да си вървим, ме стисна за ръцете и ме осведоми, че имала план.

— Какъв план? — Лоръл усети как всяко косъмче на тила ѝ настръхва.

— Каза, че Вивиан Дженкинс ѝ е причинила нещо ужасно, обаче тя имала план, който ще оправи нещата. Двамата с Джими щели да заживеят щастливо и всеки щял да си получи заслуженото.

Точно същото ѝ беше казала майка ѝ в болницата. Обаче нещата не се бяха развили по план и тя не се беше омъжила за Джими. Вместо това беше разгневила Хенри Дженкинс. Сърцето на Лоръл препускаше като лудо, но тя се постара да не ѝ проличи.

— Каза ли ви какъв е планът?

— Не, и честно казано, тогава не отдадох голямо значение на думите ѝ. През войната беше различно. Хората непрекъснато казваха и правеха неща, които иначе не биха казали или направили. Човек никога не знаеше какво ще му поднесе следващият ден и дали изобщо ще доживее утрото, а такава несигурност разколебава скрупулите. Освен това майка ви открай време си падаше по драмите. Реших, че всичките ѝ приказки за отмъщение са просто приказки, нищо повече. Едва впоследствие се запитах дали не е говорила по-сериозно, отколкото съм смятала.

Лоръл се приближи мъничко.

— И после?

— Изчезна яко дим. Онази нощ в клуба я видях за последен път. Повече не получих вест от нея, нито думичка, не отговаряше и на писмата ми. Помислих, че може да я е уцелила бомба, обаче веднага след края на войната ме посети една по-възрастна жена. Беше много потайна, разпитваше за Доли, искаше да узнае дали в миналото ѝ има нещо "непристойно".

Лоръл бе връхлетяна от спомена за тъмната хладна спалня в пансиона на баба Никълсън.

— Висока жена с красиво лице и с кисело изражение?

Кити изви едната си вежда:

— Приятелка ли ви е?

— Баба ми. По бащина линия.

— А! — усмихна се Кити и оголи всичките си зъби. — Свекървата. Е, това не го спомена, каза само, че майка ви работи при нея и тя провежда малко проучване. Майка ви и баща ви обаче са се оженили въпреки всичко — явно той много я е обичал.

— Защо? Какво казахте на баба ми?

Кити примигна — самата невинност.

— Бях засегната. Притеснявах се за Доли, когато не получих вест, а после разбрах, че просто си е събрала нещата и е заминала, без да каже нито думичка — неопределено махна с ръка тя. — Може да съм поукрасила малко нещата, да съм казала, че Доли има повечко приятели, отколкото имаше в действителност, че обича да си попийва… нищо сериозно.