Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Къде ли бе проклетият док?
Недри караше бързо, а бе потеглил преди цели пет минути. Вече трябваше да е стигнал на източния док. Ами ако се бе отклонил? Едва ли. Не беше видял никакви отклонения.
Тогава къде беше докът?
Недри продължи да кара все така бързо, но след един остър завой с уплаха забеляза, че пътят завършва с двуметрова бетонна стена, потъмняла от дъжда. Той рязко удари спирачките, джипът поднесе и за един ужасен миг Недри помисли, че ще се разбие в оградата… сигурен беше, че ще се разбие… завъртя лудешки кормилото. Джипът спря само на няколко сантиметра от бетонната стена.
Известно време Недри не се помръдна, заслушан в ритмичното потракване на чистачките. Пое си дълбоко въздух и бавно го издиша. После се обърна и огледа пътя. Явно се беше отклонил. Можеше да се върне, но това щеше да му отнеме много време.
Реши да се опита да разбере къде се намира.
Слезе от джипа и усети тежките дъждовни капки по главата си. Тропическият дъжд беше толкова силен, че капките му причиняваха болка. Недри погледна часовника си и натисна копчето на светещия циферблат. Бяха минали шест минути. Къде, по дяволите, се намираше? Заобиколи бетонната преграда и от другата страна освен дъжда чу бълбукането на вода. Дали не бе океанът? Недри забърза напред, очите му постепенно привикваха към мрака. Отвсякъде го заобикаляше непроходима джунгла. Дъждът плющеше по листата.
Бълбукането ставаше все по-силно. Най-сетне Недри се измъкна от гъсталака, усети, че краката му затъват в меката пръст, и видя тъмните струи на реката. Реката! Беше излязъл при реката, която течеше през джунглата!
По дяволите! Но къде точно на реката? Тя беше дълга няколко километра. Недри пак погледна часовника си. Бяха изминали седем минути.
— Положението ти не е никак розово, Денис — каза той на глас.
В отговор откъм гората се чу тих звук, приличен на крясък на нощна птица. Недри почти не му обърна внимание. Тревожеше се за плана си, за това, че времето е изтекло. Вече нямаше избор. Трябваше да се откаже от първоначалния си замисъл. Единственият изход бе да се върне в контролната зала, да оправи компютъра и да се свърже с Доджсън, за да му съобщи, че ще предаде ембрионите следващата вечер. Щеше да се поозори, докато уреди всичко това, но се надяваше да успее. Компютърът автоматично записваше всички разговори. След като Недри се свържеше с Доджсън, трябваше да влезе в компютъра и да изтрие записа на разговора. Но едно бе сигурно — ако продължаваше да стои тук, щяха да забележат, че го няма.
Тръгна към джипа, като се ориентираше по светлините на фаровете. Беше вир-вода и се чувстваше ужасно. Пак чу одевешния крясък и този път спря. Не приличаше на писък на бухал. Идваше съвсем отблизо, някъде отдясно, сред дърветата.
Недри продължи да се вслушва и след малко откъм шубраците долетя силен шум от трошене на клонки. После настъпи тишина. Той почака и отново го чу. Нещо голямо вървеше бавно през джунглата към него.
Нещо грамадно. Бе само на хвърлей. Голям динозавър.
Недри трябваше да се махне час по-скоро.
Хукна презглава. Вдигаше голям шум, докато тичаше, но въпреки това чуваше как животното си пробива път през листата и пак кряка като нощна птица.
Приближаваше се все повече.
Недри се препъваше в корените на дърветата и дращеше с нокти по мокрите клони. Накрая видя джипа и стената, осветени от фаровете, и му олекна. След миг щеше да бъде в колата и да изчезне оттук. С последни сили заобиколи преградата и се спря като закован.
Животното вече беше там.
Но не беше близо. Динозавърът стоеше на десетина метра от мястото, осветено от фаровете. Недри не беше обикалял парка и не беше виждал различните видове динозаври, ала този тук изглеждаше странно. Триметровото му тяло беше жълто на черни петна, а на главата му имаше два червени гребена с формата на буквата „V“. Динозавърът не помръдна, само пак изкряка като бухал.
Недри почака да види дали ще го нападне. Динозавърът не помръдваше. Може би се страхуваше от фаровете на джипа като от огън.
Не откъсваше поглед от мъжа. После енергично тръсна глава. Недри усети как по гърдите го плясва нещо мокро. Погледна надолу и видя, че по мократа му от дъжда риза се стича пяна. Докосна я с любопитство…