Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Той обърна джипа и потеглиха отново на юг.
Блесна светкавица и всички екрани в контролната зала потъмняха. Арнолд напрегнато се наведе, капнал от умора. Не сега, Господи! Само не сега! Точно в бурята ли всичко да излезе от строя! Е, да, електрическата система бе предпазена от токов удар, но Арнолд не беше сигурен за модемите, които Недри използваше за прехвърляне на данните. Повечето хора не знаеха, че е възможно един модем да извади от строя цяла система — електрическият импулс постъпваше обратно в компютъра и прас! — край на дънната платка, край на оперативната памет, край на файловия процесор, край на компютъра.
Екраните просветнаха. После едно по едно изображенията отново се появиха. Арнолд въздъхна от облекчение и се строполи на стола.
Къде ли бе отишъл Недри? Преди пет минути Арнолд беше изпратил охраната да го търси из сградата. Сигурно дебелото копеле си седеше в банята и четеше някой комикс. Но хората от охраната още не бяха дошли, нито се бяха обадили.
Пет минути. Ако Недри беше в сградата, досега да са го открили.
— Някой е взел проклетия джип — каза Мълдун, когато влезе в залата. — Още ли не си се свързал с хората в автомобилите?
— Не мога да се свържа по радиото — обясни Арнолд. — Принуден съм да използвам него, защото главният процесор не работи. Слабо е, но би трябвало да действа. Опитвах всичките шест канала. Зная, че имат радиостанции в колите, но не отговарят.
— И таз добра! — ахна Мълдун.
— Ако искаш да идеш при тях, защо не вземеш някой от камионите за ремонт?
— Бих отишъл — каза Мълдун, — но всичките са в източния гараж, а той е на повече от два километра оттук. Къде е Хардинг?
— Сигурно е тръгнал насам.
— Тогава той ще прибере хората от автомобилите.
— И аз така мисля.
— Някой казал ли е на Хамънд, че децата още не са се върнали?
— Не — отвърна Арнолд. — Само този мухльо ми липсва да се мотае тук и да ми вдига кръвното. Засега всичко е наред. Автомобилите са заседнали заради дъжда. Могат да потърпят малко. Хардинг ще мине оттам и ще ги докара. Или ще намерим Недри и ще накараме това копеле да включи системите.
— Ти не можеш ли да ги включиш?
— Опитах се — поклати глава Арнолд. — Но Недри е направил нещо със системата. Още не мога да разбера какво. Ако трябва обаче да вляза в самия код, ще ми отнеме часове. Недри ни е необходим. Трябва веднага да открием този кучи син.
Недри
На табелата пишеше „ОГРАДАТА Е ПОД НАПРЕЖЕНИЕ 10 000 ВОЛТА. НЕ ПИПАЙ“, но Недри я хвана с голи ръце, отключи вратата и я отвори широко. Качи се на джипа, мина през вратата и после се върна да я затвори.
Намираше се в пределите на парка, на някакви си два-три километра от източния док. Натисна докрай газта, сграбчи кормилото и отпраши с джипа по тесния път, като се взираше през замъгленото от дъжда предно стъкло. Караше бързо, дори прекалено бързо, но трябваше да приключи за определеното време. Отвсякъде го заобикаляше потъналата в мрак джунгла, ала Недри знаеше, че скоро ще види отляво плажа и океана.
Проклета буря, помисли си той. Може всичко да провали. Ако яхтата на Доджсън не бъдеше на източния док, когато Недри пристигнеше там, целият план щеше да отиде по дяволите. Недри не можеше да си позволи да чака, в контролната зала имаха нужда от него. Според плана трябваше да отиде с джипа на източния док, да предаде ембрионите и да се върне само за няколко минути, преди някой да е забелязал отсъствието му. Планът беше добър, направо безупречен. Недри го беше обмислил много внимателно, без да пропуска нито една подробност. Ако всичко минеше както трябва, той щеше да спечели милион и половина долара. Сумата се равняваше на десетгодишния му доход и Недри щеше да я получи накуп, без да плаща данъци. Животът му щеше да се промени. Недри беше проявил голяма предпазливост, дори накара Доджсън да се срещнат на летището в Сан Франсиско в последната минута, под предлог че иска да види парите. Всъщност бе решил да запише разговора си с него и да запечата името му на лентата, да не би онзи да забрави, че му дължи остатъка от сумата. Сега заедно с ембрионите Недри изпращаше и презапис от оригиналната касета с разговора. Накратко, беше помислил за всичко.
Освен за проклетата буря.
Нещо дребно се стрелна през пътя отпред и фаровете го осветиха. Приличаше на голям плъх. Шмугна се в шубраците край пътя, но Недри успя да види дебелата му опашка. Опосум. Интересно как беше оцелял тук. Сигурно динозаврите лесно се справяха с такива животни.