Оковите на скръбта

— Високата влажност сигурно се отразява ужасно на дървените елементи на постройката — отбеляза Стерис. — Каква разумна причина би могло да има да прокарат река през средата на къщата си?

— Сигурен съм, че далеч не са се ръководили от практически съображения — отвърна Уакс.

От един от другите коридори се показа една прислужница, която ги забеляза и замръзна на място.

Уакс се втренчи яростно в нея, изправи гръб и придаде на изражението си възможно най-силно излъчване на благородническо презрение. Младата жена не посмя да им проговори и вместо това наведе глава и се отдалечи бързешком с купчината чаршафи, които носеше.

Продължиха напред през мрачното преддверие. Широките стъклени прозорци над тях явно трябваше да разкриват гледка към небето, но в момента над тях се виждаха само вихрещите се мъгли. Уакс вдигна пръсти, за да поздрави далечните кълба, но се спря.

Хармония наблюдаваше през тях. Хармония, безпомощният. Хармония, безсмисленият. Уакс стисна зъби, извърна поглед и поведе Стерис по една пътека към вътрешната градина, която беше пълна с по-дребни камъни и растения. Предположи, съдейки по картите, че Келесина сигурно е някъде на втория етаж. Докато следваха пътеката на север покрай потока, забеляза един балкон над тях.

— Но наистина — промърмори Стерис, — как изобщо са сигурни, че водата е хигиенична? Не е ли достатъчна реката, която тече през градините им? Трябва да минава и през самото имение?

Уакс се усмихна и огледа внимателно балкона.

— Ще ида да огледам напред. Започни да говориш на силен глас, ако някой те спре. Така ще ми дадеш да разбера какво става и ще се промъкна обратно тук.

— Отлично — отвърна Стерис.

Уакс бръкна в джоба си и порови за няколко монети. Чувстваше се много старомоден, докато разгаряше стомана и се приготвяше да скочи.

— Искаш ли нещо по-солидно? — попита Стерис.

Той ѝ хвърли бърз поглед, после насочи очи към чантата ѝ.

— Нали я претърсиха?

— Претърсиха я — отговори тя, след което подхвана ръба на полата си и го вдигна настрани така, че да разкрие малкия пистолет, прикрепен към бедрото ѝ. — Опасявах се, че ще направят нещо такова. Затова се погрижих да взема резервен.

Уакс се ухили.

— Лесно бих могъл да свикна с компанията ти, Стерис.

Тя се изчерви в сумрака.

— Май… ще ми е необходима малко помощ, за да го сваля.

Той коленичи и видя, че тя е залепила пистолета за крака си с около седем ролки тиксо. А и тъй като все пак си беше тя, беше облякла къси панталони под роклята — именно за да бъде подготвена за такъв случай. Два чифта, при това — ако се съдеше по крайчеца на плата, който се подаваше под горните.

Уакс се залови да отлепя пистолета от бедрото ѝ.

— Погрижила си се да не го изгубиш в никакъв случай, както виждам.

— Все си представях, че ще падне и ще стреля, докато танцуваме.

Уакс изръмжа, все още зает с опитите да го отлепи от крака ѝ под роклята.