Фурията на курсора

— Не разбирам за какво говорите, сър.

— Не думай. Място на кораба е едно. Но да ме въвлечеш в голямата политика е нещо съвсем друго.

— И по-скъпо? — уточни Ерен.

— Стойността трябва да е съизмерима с риска. Мъртвите не харчат пари.

Ерен кимна късо.

— А вашите собствени задължения, сър?

— Винаги в свободна продажба.

— Парите на Улус — каза Ерен. — И още толкова при пристигането в Алера.

— Два пъти повече при пристигането — контрира Демос. — В брой, без разписки или каперски свидетелства. Купуваш си място на кораба, но не и моя екипаж. И ще дадеш дума, че винаги ще си пред очите ми, докато плащането не бъде извършено изцяло.

Ерен склони глава.

— Думата ми? Нима й вярвате?

— Нарушете я — каза Демос — и всички курсори ще ви подгонят, за да си възстановят репутацията.

— Съвсем правилно — каза Ерен, — ако работех за тях. Да.

Демос поклати глава в съгласие.

— Прието. Как да те наричам?

— Писаря.

— Заведи ме при парите, писарю — той се обърна към един от хората си. — Отплаваме веднага. Вземете окови и хващайте всички жени или деца, които срещнете на връщане.

Мъжът кимна и тръгна обратно към пристанището. Демос се обърна към Ерен и намръщено го погледна.

— По-добре да се размърдаме.

Ерен му кимна и го поведе към задната стена на къщата, където Улус си беше направил тайно, според него, скривалище в една купчина дърва за горене.

Ерен прехвърли всички пари на Улус в кожена чанта и я хвърли на Демос.

Капитанът отвори чантата и изсипа част от съдържанието в дланта си. Това беше смес от монети от всякакъв вид, главно медни „овни“ и сребърни „бикове“, но се срещаха и златни „корони“.

Демос кимна и се отправи към кораба. Ерен го последва, вървейки от лявата страна, на крачка назад, за да има време и възможност да отскочи, ако пиратът изтегли меча си.

Демос изглеждаше малко изненадан.

— Ако исках да се отърва от теб, писарю, нямаше да има нужда да те убивам. Просто бих те оставил тук.

— Наричайте го професионална любезност — каза Ерен. — Вие не сте контрабандист или пират.

— Точно днес съм контрабандист и пират — отвърна Демос.

Въоръжени членове на екипажа на „Слайв“ преминаха покрай тях. След това Ерен чу виковете, с които тези хора започнаха да грабват жени и деца и да ги оковават във вериги.

— А също и търговец на роби — каза Ерен, опитвайки се да запази гласа си спокоен. — Защо?

— Това последно начинание приключи не особено задоволително. Когато стигнем материка, ще ги продам и така ще си възстановя част от разходите — каза Демос. А когато се насочиха надолу към кея, той погледна на запад и задържа поглед върху нарастващата чернота на бурята там.

След това Демос мълча, докато не се качиха на „Слайв“. Там той веднага започна да раздава заповеди и Ерен побърза да се махне от очите му.