Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
Чудесно! Настроението на Лариса веднага се подобри и тя дори забрави за днешните си нервни проблеми и за странните телефонни обаждания. Беше едва три и половина, до срещата с Дербишов имаше още много време и трябваше да направи всичко възможно довечера да изглежда добре.
Лариса отиде до огледалото в банята и придирчиво огледа лицето си. Да, тревожната нощ бе оставила следи по него, то беше уморено, под очите й се бяха очертали бръчки, а и цветът на кожата би могъл да е много по-добър. Трябваше да се постарае да поспи поне два часа, после да си направи специалната швейцарска маска, след която кожата изглеждаше гладка, порцеланова, нежна. Вярно, ефектът й беше краткотраен — само няколко часа, но това бе напълно достатъчно за предстоящата й довечера среща. Тази маска бе предназначена специално за такива вечерни събития.
Взе си топъл душ, легна и се постара да се отпусне. Не можа да заспи. Възбудата, предизвикана от уплахата и напрежението, не отслабваше, но все пак за два часа тя успя да си почине малко и когато стана, собственото й отражение в огледалото я зарадва. Очите й бяха се прояснили, кожата бе порозовяла. А когато след около два часа излизаше от къщи, Лариса Томчак изглеждаше поне с осем години по-млада, отколкото беше в действителност. Очите й грееха, устните й бяха готови да разцъфнат в обаятелна усмивка, краката й, обути в изящни затворени обувки, сякаш пърхаха над тротоара. Когато излезе от входа, тя съжали, че бе оставила колата си пред поликлиниката и сега отново трябваше да пътува с метрото, но бързо се утеши с мисълта, че Дербишов със сигурност ще дойде със своя мерцедес, така че прибирането й късно вечерта няма да се превърне в проблем.
Когато излезе от метрото на станция „Академическая“, тя не видя Дербишов, макар вече да беше осем и петнайсет. Лариса застана на по-закътано място и се замисли дали да чака до осем и половина, или гордо да се обърне и да си тръгне. Всъщност тук гордостта няма нищо общо, реши тя, нали не се канеше да му става любовница, камо ли пък съпруга. Трябваше само да се запознае с него и внимателно да го разпита дали не знае кой е бащата на Наташа Цуканова, а заради това можеше и да почака, хем не само до осем и половина, ами много повече. Защото ако излезеше, че Стрелников е изнасилил навремето безпомощно пияно момиче, тя веднъж завинаги щеше да отърве мъжа си и себе си от прословутото мъжко приятелство, което от толкова години й се пречкаше в краката и не я оставяше да диша спокойно.
— Лариса? — чу съвсем наблизо непознат глас.
Преди да се извърне, тя успя да си помисли, че този глас изобщо не прилича на записания на телефонния секретар. Да не беше някой познат случайно? Сега Славка непременно щеше да научи. Лош късмет!
Лариса предпазливо се извърна и видя млад мъж — малко странен наглед, но, общо взето, много симпатичен. Още от пръв поглед схвана, че несъмнено е от сексуалното малцинство — и такива й бяха водили на преглед. Кой знае защо, въпреки множеството публикации и активната разяснителна работа, повечето хора продължаваха да смятат нетрадиционната сексуална ориентация за признак на психическо заболяване. Момчето, застанало до нея, беше едро и широкоплещесто, с тесни панталонки от тънка скъпа кожа, изопнати по скулптираните мускулести крака. Косата бе вързана отзад на опашка, веждите бяха изскубани в изящна правилна дъга, цялото лице беше покрито с дебел пласт фон дьо тен, наистина — от много добро качество, от онези, които не бият на очи още от пръв поглед, камо ли на тъмно, но пък позволяват да се скрие грубоватостта на мъжката кожа, дори тя да е добре избръсната. С опитно око Лариса забеляза следи от молив за устни. Не, момчето явно не беше травестит, не се стремеше да изглежда като жена. Просто искаше да се харесва на партньорите си. Но какво ли иска от нея, господи? Бивш пациент? Тогава откъде тази фамилиарност? За пациентите си тя винаги беше Лариса Михайловна.
— Лариса? — повтори странният младеж и се взря в лицето й.
— Какво обичате? — с напълно неутрален тон попита тя.
— Извинете, Виктор Дербишов ли чакате?
— Да.
— Слава богу, успях! — усмихна се младежът. — Толкова се страхувах, че не сте останали да почакате до осем и половина и сте си тръгнали. Изпраща ме Виктор. Внезапно му се наложиха промени в плановете — преговорите, на които трябва да присъства, са се проточили и той по никакъв начин не може да ги остави по средата. Затова ме изпрати да ви посрещна и да ви придружа до дома му, а той ще дойде веднага щом се освободи. Даде ми и снимката ви, за да ви разпозная по-лесно.