Английският шпионин [bg]

— Какво ще кажеш за Куин? — попита тя.

— Той ще се срещне с теб в твоя хотел. — Алексей замълча, после добави: — Не очаквам да бъде в добро настроение.

— Какво не е наред?

— Президентът реши да отложи плащането на Куин, докато той не приключи втората фаза на операцията.

— Защо президентът реши така?

— За да даде стимул на Куин — отговори Розанов. — Нашият ирландски приятел има навика да взема нещата в свои ръце. Онзи есемес, който той настоя да изпрати на Алон, едва не провали една отлично планирана операция.

— Ти изобщо не трябваше да му даваш номера на Алон.

— Нямах друг избор. Куин беше съвсем конкретен в изискванията си. Той искаше Алон да разбере, че в колата има бомба. Искаше да знае и кой я е поставил там.

Бяха успели да се придвижат малко по малко обратно до панорамната площадка на Воробьовите хълмове. Младоженците ги нямаше, тяхното място бе заела нова брачна двойка. С тях се снимаше и дете — шест-седемгодишно момиченце с бяла рокля и цвете в косите.

— Хубаво момиченце — каза Алексей.

— Да — отвърна сдържано Катерина.

Розанов се взря изпитателно в нея.

— Въобразявам ли си — попита той най-сетне, — или наистина не ти се иска да се върнеш на терен?

— Въобразяваш си, Алексей.

— Защото, ако не си в състояние да изпълняваш задълженията си, аз трябва да знам.

— Попитай твоя нов кастрат дали съм способна.

— Знам, че беше…

— Това не е проблем — прекъсна го Катерина.

— Надявах се, че отговорът ти ще е точно такъв.

— Знаеше, че ще е такъв.

Бяха стигнали до причината за задръстването — една старица лежеше мъртва на улицата. Пазарската ѝ мрежа лежеше до нея и ябълките се бяха разпилели на асфалта. Няколко автомобилни клаксона прозвучаха в знак на протест. Млад или стар човек, това нямаше значение. Животът в Русия не струваше нищо.

— Боже мили! — възкликна тихо Розанов, когато зърна през прозореца си размазаното тяло на старицата, докато минаваха край нея.

— Не е типично за теб да се разстройваш от гледката на малко кръв.

— Аз не съм като теб, Катерина. Аз убивам с писалка и хартия.

— Така правя и аз, ако няма нищо друго на разположение.

Алексей се усмихна.

— Радвам се да открия, че си запазила чувството си за хумор.

— Човек трябва да има чувство за хумор при този вид работа.

— Напълно съм съгласен. — Розанов извади папка от дипломатическото си куфарче.