Английският шпионин [bg]

— Ние се чувстваме по същия начин.

— А това ваше искане има ли нещо общо със смъртта на Алон?

— Предпочитам да не ви казвам.

— И аз бих предпочел да не се провежда тази среща — каза хладно Мортенсен, — но когато един приятел поиска подкрепа, се опитвам да бъда услужлив.

— Нашата служба преживя ужасна загуба — заяви Келър след малко. — Както можете да си представите, вниманието ни не е съсредоточено върху нищо друго.

Това не беше кой знае каква информация, но бе достатъчна за датския полицай.

— Какво ще търсим във видеозаписите?

— Двама мъже.

— Къде са се срещнали?

— В ресторант, наречен „Ви Кайен“.

— В Нихавн?

Келър кимна утвърдително. Мортенсен попита за датата и часа. Кристофър му съобщи и двете.

— А двамата мъже кои са? — попита датчанинът. Кристофър му подаде една снимка.

— Кой е той?

— Реза Назари.

— Иранец ли е?

Келър кимна.

— От ВЕВАК?

— Разбира се.

— А другият мъж?

— Той е главорез от СВР на име Алексей Розанов.

— Имате ли негова снимка?

— Точно затова съм тук.

Мортенсен постави замислено снимката на иранеца върху бюрото си.

— Ние сме малка страна — заговори той след минута. — Спокойна страна, с изключение на няколко хиляди буйни мюсюлмански фанатици. Разбирате ли какво ви казвам?

— Мисля, че да.

— Не искам никакви проблеми с Персийската империя или с руснаците по този въпрос.

— Не се притеснявайте, Ларс.

Мортенсен погледна часовника си.

— Това може да отнеме няколко часа. Къде сте отседнали?

— В хотел „Д’Англетер“.

— Какъв е най-добрият начин да се свържа с вас?

— По телефона на хотела.

— На какво име?

— Льоблан.

— Мисля, казахте, че името ви е Мърчант.

— Така е.