Среднощният диамант [bg]

— Онези в ъгъла искат бутилка от харкфордското червено.

Неудоволствието й се засили:

— Това е чак отзад в избата.

Той сложи на тезгяха шепа сребърни и златни монети:

— Сериозно говорят. Бих отишъл да го взема, но знаеш какъв е…

— Знам, знам. — Остави една халба на тезгяха с такава сила, че съдържанието й се изплиска. — Ще се погрижа.

Сервитьорът се върна към работата си и видях как жената се наведе и изчезна от поглед зад бара. Когато се изправи, държеше халка с ключове. Повдигна една подвижна част от барплота, за да излезе, и без да каже нищо, се отдалечи към малка, безлична врата в дъното. Отключи я с ключа и изчезна. Взирах се в затворената врата, омаяна.

— Виж ти, виж ти, да не повярва човек. Моят ангел реши да ме удостои с присъствието си.

При звука на драматичния глас се обърнах и видях Том да крачи към мен с Дженкс до себе си. Тук, на светло, можех да преценя по-добре чертите на Том. Беше по-възрастен от мен поне с пет години. Русата му коса беше с цвета на пчелен мед, прибрана назад в опашка, макар че голяма част от нея се беше измъкнала. Черната маска подчертаваше зелени очи. И щом отметна пелерината си назад, видях, че стигащите до лактите му ръкави са поръбени по краищата с паунови пера.

— Е, знам, че мразите неплатени дългове. — Посочих към едната му ръка. — Кое беше първо: ръкавите или името?

Той се ухили в отговор:

— Има ли значение? Едното вече не може да съществува без другото. Част от образа ми е.

— Навън още е доста студено. Образът струва ли си това?

— Образът е всичко — увери ме той. — Та значи, Дженкс твърди, че си влязла, размахвайки онази монета пред всички. Кажи ми, че греши и че просто си искала да ме видиш.

Съветът на Аделейд от кораба внезапно ме осени със съвършена яснота: Ако някога попаднеш в ситуация, която изисква безумно решение, просто бъди уверена — ако си придаваш вид на напълно убедена в нещо, хората ще го приемат. Тази ситуация безспорно беше безумна и разбрах, че трябва да изиграя ролята си, за да оцелея. Усмихнах се лукаво.

— Защо да не може да са и двете? — Протегнах отново монетата и снижих глас: — Боя се обаче, че става дума главно за работа. Имам няколко приятели, които са в беда — приятели, които в момента са задържани в затвора на милицията. Утре ще ги изместят оттам.

— А — рече Том. — Онези затворници. Никога не съм те смятал за поклонница на някаква религия. Смятах, че един ангел сигурно има собствен кръг от поклонници.

— Не съм аланзанка. Но не искам да бъдат държани там или прехвърлени на по-лошо място. Помислих си, че вие сте човек, който може да помогне. — Направих пауза, сякаш премислях решението си. — Но може би не можете.