Диамантен меч, дървен меч [bg]

Вероятно всеки, който преживее две покушения в един и същи ден, би се заключил в цитаделата, би се обкръжил с въоръжена до зъби стража и не би подавал носа си навън.

Императорът не бе от тези хора.

Послание от Бащите нямаше. Това можеше да означава какво ли не. Че воинът на Братството е заловен. Че е ранен. Че просто не е смогнал да достигне целта си... Единствен Императорът знаеше колко важно е това, не Баща Хеон. С цената на огромни усилия Братството бе разузнало, че в Хвалин назряват някакви извънредно важни събития, щом натам е бил пратен доверен човек на Командор Девран от Червения Арк.

„Това е голям шанс - трескаво шепнеше Хеон, а очите му постоянно шареха по завесите на прозорците. - Това е късмет, който се случва веднъж на сто години. Знаем адепта, знаем името му. Не бива да пропускаме такава възможност. Ще пратя най-добрия от моите момчета.

Императоре мой... Ако гарантирате, че разходите ни ще бъдат компенсирани..."

Владетелят не се бе поколебал. За първи път Братството само се натискаше да подхване нещо против Небесната дъга. Миналият път, те даже върнаха капарото, когато Безцветният Нерг се оказа твърде костелив орех за зъбите им. Сега обаче Баща Хеон като че ли бе готов да рискува още веднъж.

„Ами ако ме е излъгал и не е пратил никого? Не, досега никога не се е случвало Сивите да мамят така долнопробно. Но пък кой ги знае кол коса притиснати? Братството винаги е притиснато в ъгъла. Дъгата може всеки момент да смаже обществото на нощните воини, което бе станало прекалено вироглаво. Кой ли знае подробностите, размаха и ожесточението на тайното съперничество или война - между Седмоцветието и Сивите наемници? Възможно е Баща Хион просто може да не е имал друг изход. Което не го извинява. Моите Волни са способни да се справят и с най-добрите бойци на Сивото братство. В крайна сметка наемниците са най-обикновени хора...

Излиза, че в цялата огромна Мелиинска империя мога да разчитам само на шепа довереници, при това- нехора. И то такива нехора, които са по-далечни на човешкия род от елфите и Дану."

Елфо-човешки мелези, макар и много рядко, все пак се раждаха. Браковете на Волни и хора обаче бяха обречени на пълно безплодие. В същото време Волните и елфите, както и Дану, бяха в състояние да отгледат здрави и жизнени деца. И това бе факт, въпреки че против такова смесване на расите негодуваха и елфическите чародеи, и маговете на Дану. Негодуваха, докато бяха живи. После недоволстващите замлъкнаха, защото главите им украсиха зъбчатите стени на граничните крепости на настъпващото човечество.

„Аз съм пленник. Даже не съм кукла на Дъгата. Вълшебниците надменно ме игнорират. Войните с елфи, джуджета и Дану приключиха. Орки, гоблини, троли и всякакви други са отблъснати и изтласкани далеч на север. Източните провинции се развличат с дребни междуособици. Замисленото от баща ми завладяване на другия бряг на Изгревния океан... Експедиционният корпус иска подкрепления, а скоро ще остана без войска.