Детето на нощта [bg]

Явно страстите се нагорещяваха прекомерно...

- Защо според теб - попита Незнайния - Дордовер толкова жадува да си върне властта над Лиана?

Дарик се засмя.

- Напълно излишен въпрос. Тя не се владее. Я се огледай - силата ѝ унищожава Балея. Убеден съм, че тя няма вина за то­ва, но трябва да бъде възпряна. Не сме ли единодушни поне по този въпрос?

- Да - кимна Незнайния.

- Но?... - подкани го Дарик.

- Но тъкмо маговете в Дордовер пробудиха магическата ѝ дарба. Ериан я е отвела оттам, защото именно те не са успявали да я контролират. Двете са отишли при Ал-Дречар.

- А те да не би да я обуздават? - Дарик размаха ръка към всич­ко наоколо. - Чух какви ли не вести, видях какво е сполетяло Грей­торн и Трънливата гора. Слушай, Незнаен, наистина ми е криво, че стигнахме до това. Отнасям се най-дружески към вас. Да, вие смятате, че сте направили единствения възможен избор. Отнача­ло и аз клонях към вашето мнение, но научих прекалено много, за да съм съгласен с вас. Ериан е направила голяма грешка. Лиа­на трябва да бъде под надзора на Школите. Няма друго решение.

Незнайния не се и запита дали Дарик е искрен.

- Значи очакваш онези в Дордовер да я контролират? Дарик, те са намислили да я убият. Използват те, за да я предадеш в ръцете им. Може и да не я погубят хладнокръвно, но ще се пог­рижат да умре. Знам, че не би искал да се случи.

- Няма да се случи, докато още дишам - отсече пълководецът.

- Значи е най-добре и ти да се озърташ кой дебне зад гърба ти - поклати глава Незнайния.

Дарик вдигна поглед към небето. Още имаше малки петън­ца синева, но дъждовните облаци бързо напираха от изток. Зна­чи в столицата Корина вече се изливаше поредният порой.

Дарик се озърна към втория по старшинство офицер.

- Айзак, дай заповед да продължат ходом. Ще спрем след една миля.

- Слушам, сър. - Айзак вдигна ръка с изпъната длан. - Хо­дом!

Заповедта беше предадена и мигновено изпълнена по цяла­та колона.

- Знаеш, че и Черните криле са замесени - добави Незнай­ния, когато забавиха ход между хълмовете, по които вятърът плъзгаше вълни от разлюляна трева.

Дарик се вторачи в него за миг, после вдигна рамене.

- Не биваше да се изненадвам. Щом замирише на проблеми с магията, те се втурват да бунят хората и да сипват сол в раните. Значи е още по-важно да се погрижим за безопасността на Ериан.

- Поне в това нямаме разногласия.

- Виж какво... Когато всичко остане в миналото, надявам се все още да бъдем приятели един за друг.

Тези думи жегнаха Незнайния.

- Няма да го бъде, ако оставиш Лиана под властта на онези, които искат тя да умре. Нито пък ако убиваш мои събратя. Мо­ля те да ме извиниш, но ще вървя с онези, на чието приятелст­во все още мога да се уповавам.