Детето на нощта [bg]

До следващото утро, когато им оставаше по-малко от един ден път, Незнайния успя да уталожи опасенията на стражата си от листернски кавалеристи и те вече не смятаха, че застра­шава живота на Дарик. Сега двамата яздеха начело на поход- ната колона. Поне в момента вятърът не брулеше безмилостно, а между облаците понякога просветваха снопове слънчеви лъ­чи.

Земите, спускащи се плавно към западния бряг на езерото Арлън, не изглеждаха толкова безрадостно. На Незнайния му поолекна, Дарик обаче се зъбеше навъсено.

- Ама че пленник си и ти... - изсумтя, щом долови поредния озадачен поглед на свой войник.

- Жалко че изобщо ме смяташ за пленник - подхвърли Нез­найния.

Дарик си подъвка устните и се извърна за миг.

- Ще ми се да повярваш - каза накрая, - че го правя за ваше добро. И аз съжалявам, че бяхме принудени да ви отнемем оръ­жията и да държим Илкар и Дензър под охрана от магове. На никого от нас не му допада това.

- Просто изпълняваш заповеди, а? - поклати глава Незнай­ния.

Дори не можеше да се сърди на генерала. Само искаше да му втълпи най-сетне каква е истината.

- Обясниха ми - предпазливо сподели Дарик, - че вашата поява в Арлън може да доведе до големи беди.

- Тъй ли било? Боговете да са ни на помощ! - прихна Нез­найния преди да се усети. - И какво бихме могли да направим според този, от когото си чул обяснението?

- Да си навлечете смъртта, докато се опитвате да стигнете до Ериан.

- Не сме известни с това, че се оставяме да ни убият лесно. Впрочем ние се заблуждавахме, че ще дойдете доста по-късно. Нямаше да сте заплаха за нас, ако не бяхте в града, нали?

Дарик се намръщи по-сурово.

- Незнаен, никога не бих заповядал на хората си да се сра­жават срещу Гарваните. Не си ме разбрал.

- Вярно, не те разбирам. Доколкото ни е известно, в Арлън има неколцина съгледвачи от Дордовер. Надявахме се да сто­им настрана от тях.