![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Успя да предизвика интереса им. Всички очи бяха впити в него — и тези на собствените му хора, и тези на побелелите ветерани. Благодари на боговете за решението да се отклони с десет мили на север, за да потърси новобранци в този град.
— Заедно с вас имам хиляда души под мое командване, за да нападнем Митридат. Някои от този град и от селата не са обучени. Други, които доведох със себе си, са свикнали само на морски бой на палубите на римските галери. Вие сте служили в сухопътни легиони и трябва да сте гръбнакът на нашия поход. Ще дам на всеки от вас другар по меч от моите хора, за да се упражнявате.
Замълча; настъпи мълчание и той разбра, че ветераните още помнят старата дисциплина. Запита се колко от тях ще издържат дългия път, преди да се стигне до сблъсък. С младите нови войници би могъл да покрие разстоянието за три или четири дни, но с тези? Нямаше как да разбере.
— Трябва ми един от вас за интендант, да приготви храната и екипировката от това, което успеете да намерите сред градските стени.
Квертор пристъпи напред. Очите му блестяха от удоволствие.
— Кажи, Квертор? — обърна се Юлий към него.
— Интендант, с твое позволение, господарю. Отдавна чакам възможност да подразня съвета.
— Добре. Но техните оплаквания ще дойдат при мене и аз ще се отнеса сериозно. Вземи трима от моите хора и започни да подготвяш припасите. Искам щитове за всички хора и всичките копия и лъкове, които можеш да намериш. Искам полева кухня извън стените с приготвена храна за всички, преди залез-слънце. Още е достатъчно светло, за да се упражняваме, и искам да видя колко сръчно могат се движат тези мъже. Ще са много гладни, когато приключат.
Квертор му отдаде чест и тръгна със стегната стъпка към Гадитик, който стоеше мирно на мястото, където Юлий го беше оставил заедно с другите. Юлий загледа как избира още двама души да тръгнат с него и се опита да пренебрегне предчувствието, че току-що е пуснал вълка сред стадото. Когато се отдалечиха, видя градския старейшина да излиза от залата на съвета и да се запътва право към събраните ветерани. Обърна се към тях. Каквото и да бяха решили, за него вече нямаше никакво значение.
— Видях, че можете да издържите, и от раните ви съдя, че умеете и да се биете — извика той към редиците. — Сега искам да видя дали можете да си спомните строевите упражнения.
По негова заповед те се обърнаха и тръгнаха по главната улица към портата, през която се излизаше от малкия град. Онези, които бяха чакали в страничните улички, се наредиха зад първите. Юлий даде знак на Гадитик да върви най-отзад. Двамата се спогледаха и последваха маршируващата колона, като оставиха старейшината да крещи зад тях; гласът му постепенно заглъхваше, докато най-накрая не разбра, че няма да го послушат.
На легионерите им трябваше известно време, за да образуват четири равни редици, като ветераните бяха размесени с по-младите мъже. Юлий се разхождаше през редиците и преценяваше способностите на войниците, които се бяха събрали, за да ги командва. Докато ги оглеждаше внимателно, се опитваше да си спомни уроците по полева тактика и упражненията, които Рений му беше набивал в главата толкова години. В никое от тях не се споменаваше как се прави легион от нищо, но много лесно можа да си спомни някои от маневрите и командите как да накара голяма група хора да се движи в строй и да изпълнява заповеди. Не го напускаше едно притеснение — че ветераните ще разберат, че никога не е командвал пехота. Намръщи се още повече. Просто трябваше да блъфира.
Като започна от войниците, стоящи по ъглите, построи обикновено каре и запресмята наум, докато те чакаха. Раздели другите на тридесет номерирани редици, после накара ъгловите войници да заемат позиции. Когато бяха готови, извика:
— Бавен марш в каре!
Мъжете тръгнаха с неравна стъпка, но съсредоточено, строиха се и застанаха безмълвно в стойка „мирно“.
— А сега се огледайте. Искам, където е възможно, до всеки ветеран да има по един по-млад войник. Ще съчетаем бързината с опита. Престрой се!
Шумът от стъпките им отекна странно, лишен от придружаващо го бъбрене. Юлий видя, че неговите хора вземат пример от ветераните, и се усмихна, като си спомни как Рений му повтаряше, че водачът трябва да е уважаван, но суров. Не биваше да се усмихва. Не биваше да го харесват. Бяха обичали Марий, но се бяха сражавали за него години наред, а сега Юлий нямаше толкова време.
— Имаме две кохорти от четиристотин и осемдесет души. Разделете се при петнадесета редица и оставете място между вас.