Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Малко е размазана.

— Хората, които я познават, смятат, че това е тя.

— Но защо питате мен!

— Тази мистериозна героиня е бутала количка с дете.

— Е, и?

— Какво означава „Е, и“?

— Това не може да е Фрида — каза кратко Саша.

— Освен ако не е разхождала нечие дете — подхвърли Хусейн. — А и, реално погледнато, това е много удобно прикритие, нали? Лондон е пълен с хора, които разхождат деца в колички. Никой не ги забелязва.

Саша си замълча. Тя усилено чешеше опакото на лявата си ръка, сякаш мястото много я сърбеше. Това беше моментът, за който Фрида й беше говорила. Сякаш беше много отдавна. Бяха репетирали какво трябва да каже.

— Разговаряхме с хора, които познават Фрида или работят с нея — продължи Хусейн. — Вие сте единствената, която има малко дете. Защо не сте на работа?

— Казах ви. Имам проблем с детегледачката.

— Кой се грижеше за детето ви онзи ден?

— Името му е Итън.

— Кой се грижеше за Итън?

— Бавачката му.

— Може ли да поговорим с нея?

— Тя замина.

— Къде замина?

— Върна се у дома. В Полша.

— В Полша. Как се казва?

— Мария.

— Мария коя?

— Не знам.

— Имали сте жена, която се е грижила за детето ви, и не знаете фамилното й име?

— Бях притисната от обстоятелствата — предишната бавачка ни беше напуснала съвсем неочаквано. Срещнах Мария в парка. Каза, че може да поеме работата за известно време. Но ето че сега и тя ни напусна.

— Мария от Полша. Към агенция ли работеше? Имате ли номера на банковата й сметка?

— Плащах й в брой. Знам, че не е редно, но всички го правят.

— Имате ли телефонния й номер?

Саша извади малко листче от джоба на панталона си и го подаде. Хусейн го погледна.

— Може би е използвала телефон с предплатена карта?

— Може би — каза Саша.

— Бащата на Итън ще потвърди ли наемането на детегледачката?

— Ние сме разделени. Грижата за това е оставил основно на мен. Не знае какво точно се случва ден за ден.

— Той е адвокат, нали? Франк Манинг.

— Да.

— С него разговаряли ли сте за приятелката ви Фрида? За правните последици, свързани с нейното поведение?

— Не.

— Мнозина не си дават сметка колко сериозно деяние е възпрепятстването на едно полицейско разследване. Лице, което бъде уличено и осъдено за подобно престъпление, отива в затвора. Осъзнавате ли това?

— Да.

Хусейн се наведе по-близо и хвана Саша за лакътя.

— Знам за вас и Фрида. Знам, че преди години ви е помогнала, за което й дължите благодарност.

Хусейн видя, че по лицето на младата жена се стичаха сълзи. Тя извади салфетка от джоба си и издуха носа си. Хусейн беше толкова близо. Трябваше й още съвсем малко насърчение…

— Това безумно поведение не може повече да продължава — каза Хусейн. — Най-доброто, което можете да направите за приятелката си, е да ни помогнете да я намерим.

Саша тръсна глава.