Политичестки ред и политически упадък [bg]

Огромни са заслугите на Гифорд Пинчо, който оглавява Националната служба по горите през 1898 г. Доколкото такава съществува, той произхожда от средите на американската аристокрация. Родителите му са заможни хора от Пенсилвания, които го изпращат да учи в академията „Филипс Ексетър“, а след това в Йейлския университет, където става член на „Череп и кости“, тайно общество, на което по – късно става член четирийсет и първият президент Джордж X. У Буш. И Пинчо като Джон Куинси Адамс, Теодор Рузвелт, Уилям и Хенри Джеймс и други изтъкнати американци на XIX в. обикаля Европа в младежките си години и се запознава с европейските теории за научно управление на горските ресурси. Независимо от привилегированото си положение той е изключително мотивиран да постигне много неща през своя живот. По време на пътуването им в района на Кратерното езеро в Орегон през 1896 г. основателят на клуб „Сиера“[32] Джон Мюър записва в дневника си: „Силен дъжд цяла нощ. Всички в палатката спят освен Пинчо.“ Религията изиграва важна роля за оформянето на характера му; по време на пътуването им в Англия двамата с майка му попадат под влиянието на преподобния Джеймс Ейткен, който проповядва социалното евангелие на отговорността. В много отношения Пинчо е олицетворение на протестантската трудова етика на Макс Вебер, което намира израз в изявлението му, че „моите собствени пари са от нетрудово увеличение на земите на дядо ми, който ги завеща на мен. След като съм ги получил предварително, сега се опитвам да ги заслужа“.

Вероятно защото произхожда от семейство на едри земевладелци, Пинчо от най – ранна възраст проявява интерес към лесничейството и природата. Но по това време в Йейлския университет няма курсове по управление на горите. След дипломирането си Пинчо отива в Европа, където се запознава със сър Дитрих Брандис, който е работил като лесничей за британското правителство в Индия и Бирма. Брандис смята, че Пинчо трябва да прекара няколко години в обучение по управление на горските ресурси, но младият американец е твърде нетърпелив и през 1890 г. се завръща в родината си, където започва да пише трудове по проблемите на горското стопанство и скоро се утвърждава като експерт в тази област. Назначен е за консултант в американската миннодобивна компания „Фелпс Додж“, а след това Джордж Вандербилт, внукът на железопътния магнат Корнелиус, го наема да управлява горите на семейство Вандербилт в Северна Каролина.