Произход на политическия ред [bg]

Будизмът винаги е бил по–омекотена и благородна версия на индуизма, която поставя акцента върху ненасилието и по–голямата вероятност за прераждане, затова може би не е изненадващо, че будистите възприемат създаването на държавата като консенсусен акт. Но и двата разказа са лишени от историческа правдоподобност.

Действителният преход към държавност вероятно носи белезите на всички условия, довели до възникването на държави в други общества. В началото е завоеванието: Ригведа разказва за сблъсъка на индоарийците с даса, битките с тях и покоряването им. Първите сведения за варна са свързани не с известното четиристепенно разслоение, а с двустепенното разслоение арийски–варни и даса–варни, така че преминаването от едно егалитарно племенно общество към стратифицирано общество на държавно ниво очевидно започва с военно завоевание. Възможно е първоначално даса да са били обособени от завоевателите като етнос и език, независимо че самата дума „даса" по–късно се свързва с всеки, който е подчинен или поробен. Този преход протича постепенно след прехода на индоарийците от пастирско към земеделско общество. Експлоатацията на една подчинена класа също довежда до излишъци от реколта, които могат да бъдат събирани като рента, а не чрез труда на племето, като се променя и значението на думата „раджа" от племенен вожд на „този, който се радва на доходи от земя или от едно село". Разрастващата се класова стратификация е свързана също така с преминаването към постоянни селища, зараждащ се урбанизъм и земевладение около началото на VI в.пр.Хр. Земята вече не се обработва колективно от семейства в родствени групи, а от селяни, които нямат родствена връзка със земевладелците. Необходимостта да се държи една нисша класа в постоянно подчинение поражда необходимост от постоянна войска и политически контрол над териториите, в които поданиците биха могли да избягат.