Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Warcraft - Нощта на Дракона
Warcraft - Нощта на Дракона - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Warcraft - Нощта на Дракона

Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 122
Перейти на страницу:

— Само това успях да направя, за да се измъкна в най-близката зала. Все още в истинската си форма, успях да се откъсна и да пропълзя от една пещера в друга. Имах нужда от топлина, за да съживя тялото си, силна топлина. Но единственият източник, който успях да усетя, беше твърде малък. Нямах избор. Стигнах до него, но се принудих да се трансформирам в сегашната си форма, когато тунелите станаха по-тесни.

Той дори не бе обръщал внимание на това, което го заобикаля. Измъченото му съзнание го беше водило към източника, макар и твърде нищожен, и той беше достигнал до басейните с лава. Драконите по природа не се гмуркат в лава и, ако беше останал вътре още малко, сигурно щеше да изгори до смърт. Но в такова критично състояние това беше единственият начин да се възстанови най-бързо. С помощта на останалата му магия невероятната горещина беше успяла да го съживи по-бързо от всичко друго.

— Но трябва да знаеш точно кога да се измъкнеш от басейна. Бях толкова омаломощен, че едва не пропуснах момента. Успях да изплувам два пъти и да повикам някой, който ме смята за приятел, защото знаех, че, за съжаление, щях да имам нужда от допълнителна помощ. Очаквах друг — или джудже, или дренаята…

— Ириди?

Крас повдигна вежди.

— А-а? Срещнала си я. Да. Тя е поела не една невъзможна мисия, а две. Надява се или да освободи, или да унищожи етерния дракон…

— Да… и освен това да си върне жезъла, който кървавият елф е откраднал от трупа на приятеля й… — изражението на Верееса се смрази, въпреки близостта на горещия басейн. — Но Зендарин е мой и никой друг…

Той се загледа загрижено в лицето й.

— Лична мисия, лична вражда. Няма да те питам защо, но ще ти напомня глупостта от подобно нещо.

— Едва ли би могъл да разбереш — отвърна рязко рейнджърът и се изправи.

Тя огледа отново чудовищната подредба.

— А какво мислиш за това? Дали е останало от Детуинг или децата му?

— Не… това е манията на майката на Нефариан и Ониксия. Мания, която тъкмо бях започнал да разбирам… и да се страхувам. Колко ли време е събирала яйцата… събирала ги е и ги е покварявала, без съмнение, с помощта на прокълнатата Демонична душа… за да послужат за нейните ужасни цели! И колко ли още усилия е положила, за да ги премести в Грим Батол, след като видът ми престана да охранява мястото.

— Мислиш, че тя и това не са били тук отпреди?

— Тя… не може да е била тук и да върши злото си, незабелязано от стражите ми. Не, Синестра съвсем скоро е дошла в това изоставено място, но е… Настанила се е доста добре!

Крас се опита да се изправи. Верееса се спусна да му помогне, щом стана ясно, че може да се строполи отново.

— Благодаря… благодаря ти. Трупам сили с всеки миг, но се надявам повече да не ми се налага да преживявам подобно нещо. То е по-присъщо на вида на Детуинг. Но огънят във всяка форма е ценна част от живота и единствено това ми помогна да оцелея.

Драконът-магьосник се намръщи от гледката на толкова много яйца.

— И като пазител на живота, тази отвратителна подигравка… — Крас посочи едно от издутите яйца — … ме изпълва с такава ярост, че бих унищожил залата и всичко в нея, без да се замисля дали няма да си отида с нея!

Верееса остана поразена, страхувайки се, че той наистина би изпълнил дръзката си идея. Тя си представи как загива с него, оставяйки децата си и Ронин… и Зендарин, който свободно преследва близнаците… Макар самата тя да смяташе, че тази пещера трябва да бъде заличена, у Верееса надделяваше егоистичното й желание първо да защити семейството си.

Но Крас поклати глава.

— Не, все още не мога да направя това. То ще накара Синестра само да отложи плана си. Тя държи етерен дракон и вече има едно чудовищно дете. Може да открие друг червен и син дракон — магия и живот — за да развие ужасяващите сили на създанието си…

— Защо й е да прави това? Тя има яйца от червения орляк и дори от синия, които е откраднала през вековете. Може да си отгледа собствени дракони.

— Отглеждането им ще й коства повече усилия. Тя се нуждае от зрял дракон, който е развил силите си през годините, за да може да се надява, че ще постигне целта си. Синестра е търпелива, но не за всичко. Освен това вече поколения наред е крила плановете си — той се усмихна леко, осъзнавайки още нещо. — А има толкова малко яйца от другите орляци. Те ще са по-ценни за нея от нейните собствени… които със сигурност са всички тези от черния орляк.

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)