За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Още по-недопустимо за тях е да подлагат своите поданици на явни оскърбления; те са поставени, за да прощават, да наказват и никога — да оскърбяват.
Когато оскърбяват поданиците си, те се отнасят с тях по-жестоко, отколкото са се отнасяли турските и московските владетели със своите поданици; тези владетели унизяват, но не безчестят хората: докато безочливите монарси ги унизяват и безчестят.
Азиатците имат тоя предразсъдък, че когато господарят ги обижда, те приемат това като доказателство за бащинско внимание към тях; а нашият начин за мислене е такъв, че ние свързваме острата болка на обидата с отчаянието, че не можем да измием тази обида никога.
Монарсите трябва да се радват, че имат поданици, за които честта е по-скъпа от живота; и че за тях честта е не по-малък стимул за смелост, отколкото за вярност.
Нека си спомним за нещастията, постигнали ония господари, които са оскърбявали своите поданици — за отмъщенията на Хереа, на евнуха Нарсес, на граф Юлиан; и най-сетне — на херцогиня Дьо Монпансие, която, обидена на Анри III за това, че разгласява един от нейните държани в тайна недостатъци, не му давала спокойствие цял живот.
Глава XXIX
За гражданските закони, които дават малко свобода при деспотическото управление
Макар деспотическото управление по своята същност да е навсякъде еднакво, различните обстоятелства — религиозни убеждения, предразсъдъци, установени примери, начин на мислене, обичаи, нрави — могат да внесат в него значителни различия.
Добре е, ако в такава държава съществуват някакви установили се понятия. Така например в Китай на императора гледат като на баща на народа, а в началото на съществуването на арабската държава господарят е бил проповедник.
Добре е също така, ако там има някакви свещени книги, като корана у арабите, книгите на Зороастър у персите, Ведите у индийците, древните книги у китайците, които съдържат правила за поведение. Религиозният кодекс допълня гражданския и ограничава произвола.
Не е лошо при съмнителните случаи съдиите да се съвещават с духовните власти — така, както в Турция кадиите се допитват до молите. А ако разглежданият случай изисква смъртно наказание, желателно е отделният съдия, ако има такъв, да се допита и до управителя, за да може гражданската и духовната власт да бъдат смекчени чрез политическата.
Глава XXX
Продължение на същата тема
При крайните форми на деспотизъм немилостта на бащата води до немилост на неговите деца и жени. Последните са нещастни и без да са извършили някакво престъпление; впрочем господарят трябва да постави между обвиняемия и себе си хора, които със своите жалби да смекчават неговия гняв или да го подтикнат към по-ярка справедливост.
У малдивите има един хубав обичай — когато някой сановник изпадне в немилост, да се явява всеки ден пред господаря, докато не си възвърне неговата благосклонност; неговото присъствие обезоръжава гнева на господаря.
Има деспотически държави, където се смята, че да се застъпваш пред господаря за някой изпаднал в немилост, значи да не почиташ господаря. Тия господари сякаш полагат всички усилия, за да се лишат от добродетелта милосърдие.
Аркадий и Хонорий обявили чрез законите, за които толкова пъти вече говорих, че ще бъдат безмилостни към онези, които се осмелят да ги молят за виновните. Това са много лоши закони, тъй като са лоши дори за самия деспотизъм.
Много хубав е обичаят в Персия, който разрешава на всеки, щом пожелае, да напусне царството, макар противоположният обичай да води началото си от деспотизма и да гледа на поданиците като на роби, а на тези, които напускат царството — като на роби-бегълци; обаче практикуването на този персийски обичай е изгодно за деспотизма, тъй като страхът на длъжниците, неизплащащи и бягащи поради дълга си, спира или ограничава преследванията на паши и кожодери.
КНИГА ТРИНАДЕСЕТА
ЗА ОТНОШЕНИЕТО, КОЕТО СЪБИРАНЕТО НА ДАНЪЦИ
И РАЗМЕРЪТ НА ДЪРЖАВНИТЕ ДОХОДИ ИМАТ
КЪМ СВОБОДАТА
Глава I
За доходите
на държавата
Доходите на държавата представляват онази част от имуществото, което всеки гражданин дава, за да осигури останалата част от него или за да използува останалата част по приятен начин.
За да се определят правилно размерите на тия доходи, трябва да се имат пред вид както нуждите на държавата, така и нуждите на гражданите. Не трябва народът да се лишава от действително необходимото заради мнимите потребности на държавата.