Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

— Разбира се, не! — възкликна Дайана с негодувание. — Надали щях да се хваля, ако беше ме изпратил, този ужасен тип! Бях сигурна, че няма да се сетиш. Майка получи днес писмо от леля Джоузефин, и леля Джоузефин иска да отидем в града идущия вторник и да останем при нея за Изложбата. Разбра ли!

— О, Дайана — рече шепнешком Анн, като сметна за необходимо да се облегне на един клен, за да се задържи на крака, — истина ли казваш? Но мен ме е страх, че Марила няма да ме пусне. Тя ще каже, че не може да поощрява миткане по разни забавления. Така беше миналата седмица, когато Джейн ме покани да ги съпроводя с техния кабриолет на американския концерт в хотела на Белите пясъци. Аз исках да отида, но Марила каза, че е по-добре да си седя у дома и да си уча уроците, и Джейн също. Аз бях горчиво разочарована, Дайана. Беше ми толкова криво, че се отказах да прочета молитвите, когато си лягах. Но после се разкаях и станах посред нощ да ги прочета.

— Знаеш ли какво ще направим? — каза Дайана. — Ще накараме майка да я помоли. Така ще е по-сигурно, че ще те пусне; и ако се съгласи, знаеш ли колко весело ще бъде! Аз никога не съм била на изложба, а е толкова досадно да чуваш другите момичета да говорят за техните пътувания. Джейн и Руби са били два пъти и тази година пак ще ходят.

— Няма да мисля за това, докато не разбера дали ще отида или не — реши Анн. — Ако мисля и после бъда разочарована, ще бъде повече, отколкото мога да понеса. Но в случай, че отида, много се радвам, че новото ми палто ще бъде готово за тогава. Марила мислеше, че нямам нужда от ново палто. Каза, че старото щяло да изкара още една зима и трябвало да съм доволна, че имам нова рокля. Роклята е много хубава, Дайана: морскосиня и толкова модно ушита! Сега Марила винаги прави роклите ми модни, защото, казва, нямала намерение да кара Матю да отива при госпожа Линд, за да ми ги прави. Толкова се радвам! Безкрайно по-лесно е да бъдеш добра, ако дрехите ти са модни. Поне за мен е по-лесно. Предполагам, че по начало за добрите хора няма голяма разлика. Но Матю каза, че трябва да имам ново палто, и Марила купи чудесно парче синьо сукно и го шие истинска шивачка в Кармоди. Трябва да бъде готово в събота вечер и аз се мъча да не си представям как минавам по пътеката в черквата в неделя с новите си дрехи и шапка, защото ме е страх, че не е редно да си представяш такива неща. Но просто то се натрапва на ума, въпреки желанието ми. Шапката ми е тъй красива! Матю ми я купи, когато бяхме в Кармоди. Тя е една от тези малки сини кадифени шапчици, дето са толкова модни, със златен шнур и пискюли. Твоята нова шапка е елегантна, Дайана, и тъй ти прилича! Когато те видях да влизаш в черквата миналата неделя, сърцето ми се препълни с гордост, като си помислих, че ти си най-скъпата ми приятелка. Смяташ ли, че не е редно да мислим толкова много за дрехите си? Марила казва, че било голям грях. Но то е толкова интересна тема, нали?