Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

— Точно това искам да ти кажа, Анн, ако изобщо ми дадеш възможност да река и аз някоя дума. Тя ми говори за теб.

— За мене ли? — Анн имаше доста уплашен вид. После се изчерви и възкликна:

— О, зная какво е разправяла. Аз исках да ти го кажа, Марила, честна дума исках, но забравих. Госпожица Стейси ме хвана вчера да чета в училището „Бен Хур“, когато трябваше да уча канадската история. Джейн Андрюс ми го даде. Четях го през обедната почивка и тъкмо бях стигнала до надбягването с колесниците, когато часът започна. Бях просто полудяла да разбера как е свършило то, макар и да бях сигурна, че Бен Хур трябва да победи, защото нямаше да бъде справедливо поетически, ако загубеше. Тогава отворих учебника си по история върху чина, а „Бен Хур“ на коленете си отдолу. Изглеждаше като че ли уча история, докато през цялото време се наслаждавах на „Бен Хур“. Беше ми толкова интересно, че не забелязах госпожица Стейси да идва между чиновете, докато изведнъж вдигнах глава и я видях да ме гледа надолу един вид с укор. Не мога да ти опиша колко се засрамих, Марила, особено когато чух Джоузи Пай да хихика. Госпожица Стейси ми взе „Бен Хур“, но не каза нито дума тогава. Тя ме повика в междучасието и ми говори. Каза ми, че съм постъпила много погрешно в две отношения. Първо, пропилявала съм времето, което е трябвало да посветя на ученето; второ, мамила съм учителката си, като съм се преструвала, че уча история, а то с било книжка за четене. До този момент не бях помисляла, Марила, че това, което върша, е измама. Бях поразена. Горчиво заплаках, помолих госпожица Стейси да ми прости и казах, че никога вече няма да правя такова нещо пак. Обещах да изкупя грешката си, като оставя „Бен Хур“ за цяла седмица, без да погледна дори как е завършило надбягването с колесници. Но госпожица Стейси каза, че не иска това и е готова да ми прости. Затова мисля, че не е постъпила добре да дойде в края на краищата горе тук при теб и да го каже.