Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

— Беше знаменито — разказа после Анн на Марила. — Никога не съм си представяла нещо толкова интересно. Наистина не зная кое беше най-интересно. Май че конете, и цветята, и бродериите ми харесаха най-много. Джоузи Пай получи първата награда за плетена дантела. Много се зарадвах заради нея. Зарадвах се също, че съм се зарадвала, защото това показва, че ставам по-добра — не си ли съгласна, Марила, — щом мога да се радвам на успеха на Джоузи? Господин Хармон Андрюс получи втора награда за грейвънстейнски ябълки, а господин Бел получи първа награда за прасе. Дайана каза, че било смешно директор на неделно училище да получи награда за прасета, но аз не виждам защо да е смешно. Ами ти? Тя каза, че винаги щяла да се сеща за това, когато той така сериозно се моли. Клара Луиз Макфърсън получи награда за рисуване, а госпожа Линд получи първа награда за домашно масло и сирене. Както виждаш, Авонлий беше доста добре представен, нали? Госпожа Линд беше там този ден и аз никога не съм знаела колко много я обичам в действителност, докато не видях познатото й лице сред всички тия чужди хора. Там имаше хиляди хора, Марила. Това ме накара да се почувствам ужасно нищожна. И госпожица Бари ни заведе на главната трибуна да гледаме конните надбягвания. Госпожа Линд не поиска да отиде; тя каза, че конните надбягвания били отвратително нещо и тя, като членка на черквата, смятала за свой морален дълг да даде добър пример и да остане настрана. Обаче там имаше толкова много хора, че не вярвам отсъствието на госпожа Линд да е било изобщо забелязано. Смятам обаче, че аз не би трябвало да ходя често на конни надбягвания, защото са ужасно увлекателни. Дайана беше толкова възбудена, че ми предложи да се обзаложим на десет цента, че дорестият кон ще излезе пръв. Аз не вярвах, че ще победи, но отказах да се обзаложа, защото исках да разкажа на госпожа Алан всичко най-подробно и бях сигурна, че няма да е хубаво да й разкажа това. Винаги е погрешно да направиш нещо, което не можеш да разправиш на жената на свещеника. То е нещо като добавъчна съвест — да ти е приятелка жената на свещеник. И аз много се зарадвах, че не бях се обзаложила, защото дорестият кон спечели и щях да загубя десет цента. Та както виждаш, добродетелта бе възнаградена. Видяхме един човек да се вдига с балон. Аз много бих искала да се вдигна с балон, Марила; би било страшно вълнуващо. И видяхме човек, който продаваше късмети. Плащаш му десет цента и едно птиченце ти избира късмет. Госпожица Бари даде на Дайана и на мен по десет цента, за да узнаем късметите си. Моят беше, че ще се омъжа за мургав мъж, който ще е много богат, и ние ще отидем да живеем на континента. Аз се заглеждах внимателно във всички мургави мъже, които виждах след това, но никой от тях не ми хареса, а пък и мисля, че е много рано да го търся отсега. О, това беше незабравим ден, Марила. Бях толкова уморена, че не можах да спя през нощта. Госпожица Бари ни сложи в стаята за гости, както бе обещала. Беше прекрасно наредена стая, Марила, но да спиш в стаята за гости някак си не е онова, което съм си представяла, че ще бъде. Това е най-лошото в порастването и аз започвам да го разбирам. Нещата, които си искала толкоз много, когато си била дете, не ти се виждат и наполовина тъй чудесни, когато ги получиш.