Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Това беше маниерът на Марила да каже, че й харесва да го чува.
Двадесет и осма глава
Една злочеста лилийна девойка
— Разбира се, ти трябва да бъдеш Елейн, Анн — каза Дайана. — Аз никога не бих имала смелостта да плавам там.
— Нито аз — каза Руби Гилис и потрепери. — Нямам нищо против да плавам нататък, когато сме две или три в лодката и можем да седим. Тогава е забавно. Но да лежа на дъното и да се правя на умряла… просто не бих могла. Наистина ще умра от страх.
— Разбира се, то би било романтично. Но съм сигурна, че не бих могла да не се мърдам — призна Джейн Андрюс. — Ще се надигам през минута или две, да видя къде съм и дали не съм се отдалечила твърде много. И знаеш ли, Анн, това би развалило ефекта.
— Но е толкова смешно Елейн да бъде червенокоса — жално проточи Анн. — Мен не ме е страх да плавам надолу и бих искала да бъда Елейн. Но въпреки това е смешно. Руби би трябвало да бъде Елейн, защото е толкова руса и има такава прекрасно дълга, златна коса: Елейн е носела бляскавата си коса пусната надолу, нали знаете. А Елейн е била лилийната девойка. Не, червенокосо момиче не може да бъде лилийна девойка!
— Ти си светла също като Руби — обади се настойчиво Дайана, — а косата ти е толкова по-тъмна, отколкото преди да я острижеш.
— О, наистина ли мислиш така? — възкликна Анн и се поизчерви от удоволствие. — Понякога си го мислех и аз, но все не смеех да питам някого от страх да не ми каже, че не е вярно. Смяташ ли, че сега би могла да бъде наречена кестенява, Дайана?
— Да, мисля, че е направо хубава — потвърди Дайана и погледна с възхищение буйните къси копринени къдри на главата на Анн, задържани от кокетна черна кадифена панделка с фльонга.
Те стояха на брега на езерото под Градинския склон. Малък нос, обрасъл по края с брези, се издаваше напред от брега; на края му имаше малка дървена настилка, навлизаща във водата за удобство на рибари и ловци на патици. Руби и Джейн прекарваха летния предобед с Дайана, а Анн беше дошла тук да играе с тях.
Анн и Дайана бяха прекарали повечето от времето си за игра това лято на и около езерото. Райския кът беше спомен от миналото, понеже господин Бел безмилостно беше изсякъл кръгчето дървета на задното си пасбище. Анн беше седяла на пъновете и плакала, не, без да помисля за романтиката на положението; но бързо се утеши в края на краищата, защото, както двете с Дайана казаха, бяха твърде големи за такива детински забавления като кукленски къщурки, а около езерото можеше да се намерят по-увлекателни занимания. Прекрасно беше да ловят пъстърва от моста, освен това двете момичета се научиха да гребат малката плоскодънна лодка, която господин Бари държеше за лов на патици.
Анн беше тази, която намисли да драматизира „Елейн“. Те бяха учили поемата на Тенисън в училището предишната зима — завеждащият отдела „Образование“ я беше предписал за курса по английски език в училищата на остров Принц Едуард. Те я бяха анализирали, правили разбор и съвсем разпарцалосали, та чак беше чудно, че е останало някакво съдържание в нея, но поне хубавата лилийна девойка и Ланселот, Гуинивир и крал Артур бяха останали за тях истински хора й тайно съжаление разяждаше Анн, че не се е родила в Камелот. Онези дни, казваше тя, са били толкова по-романтични от сегашните.
Хрумването на Анн бе посрещнато с въодушевление. Момичетата бяха открили, че ако плоскодънната ладия се отблъснеше от мястото си край брега, носена от течението, тя минаваше под моста и накрая засядаше на друг нос по-долу, който се образуваше от извивка на езерото. Те често бяха плавали надолу така и не можеше да се намери нищо по-удобно за разиграване на „Елейн“.
— Добре, аз ще бъда Елейн — без желание се съгласи Анн, защото, въпреки че с голямо удоволствие би играла главна роля, артистичното й чувство изискваше годност за нея, а това, както й се струваше, ограничените й способности правеха невъзможно.
— Руби, ти трябва да играеш крал Артур, а Джейн ще бъде Гуинивир, Дайана трябва да бъде Ланселот. Но първо трябва да играете братята и бащата. Не можем да имаме стария прислужник, защото в ладията няма място за двама, щом единият лежи. Трябва да покрием барката по цялата й дължина със съвършено черен златошит брокат. Този стар черен шал на майка ти е точно каквото ни трябва, Дайана.
След като черният шал бе донесен, Анн го постла в ладията и легна на дъното със затворени очи и ръце, скръстени на гърдите.