Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

— Не сме били, били сме добри неприятели. Но решихме, че много по-разумно ще е да бъдем добри приятели занапред. Наистина ли сме стояли там половин час? На мен ми се сториха само няколко минути. Но виждаш ли, ние сме загубили пет години приказки, които трябва да наваксаме, Марила.

Тази вечер Анн седя дълго на прозореца с чувство на радост и щастие. Вятърът шушнеше тихо във вишневите клони и до нея се издигаше уханието на мента. Звездите блещукаха над островърхите смърчове в долината и лампата на Дайана светеше през старата пролука.

Хоризонтът на Анн се беше стеснил от вечерта, когато бе седяла там, след завръщането си от Академията; но ако пътечката пред нейните крака щеше да се стесни, тя знаеше, че покрай нея ще цъфнат цветя на щастие. Очакваха я радости на усърдна работа, честни стремежи и сърдечно приятелство, и нищо нямаше да я лиши от рожденото й право на въображение или от непостижимия свят на мечтите. А винаги имаше и завои в пътя!

— Господ е на небето, всичко се нарежда в света — тихичко си пошепна Анн.