Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Разбира се не! — кипна Анн, върнала се за миг към старото си настроение. И не искам вече никога пак да чуя думата „романтично“, Джейн Андрюс. Ужасно съжалявам, че толкова сте се уплашили, момичета. Грешката е изцяло моя. Сигурна съм, че съм се родила под нещастна звезда. Каквото и да направя, вкарвам себе си или най-скъпите си приятели в беда. Сега взехме, че загубихме лодката на баща ти, Дайана, и аз предчувствам, че няма вече да ни позволят да гребем на езерото.
Предчувствието на Анн излезе по-вярно от разните други предчувствия. Голям бе ужасът, изживян в домовете на Бари и Кътбърт, когато узнаха за станалото този следобед.
— Ще се научиш ли някога да бъдеш разумна, Анн! — изстена Марила.
— О, да, мисля, че ще се науча, Марила — отговори оптимистично Анн. Голям плач, изплакан в благословената самота на източната таванска стая, беше успокоил нервите й и я бе възвърнал към обичайната жизненост. — Смятам, че изгледите да стана разумна сега са по-благоприятни от всеки друг път.
— Не виждам защо — рече Марила.
— Виждаш ли — обясни Анн, — днес получих нов и ценен урок. Откакто дойдох в „Грийн Гейбълс“, непрекъснато съм правила грешки и всяка грешка ми е помагала да се изцеря от някоя голяма слабост. Историята с аметистовата брошка ме научи да не си играя с неща, които не са мои. Грешката с Омагьосаната гора ме научи да не давам воля на въображението си. Грешката с лекарството в кейка ме отучи от немарливост в готвенето. Боядисването на косата ме излекува от суетността. Сега вече никога не мисля за моите коса и нос… поне много рядко. А днешната грешка ще ме научи да не бъда прекалено романтична. Стигнах до заключението, че няма смисъл човек да се мъчи да бъде романтичен в Авонлий. Вероятно то е било много лесно в кулите на Камелот преди стотици години, но романтиката не се цени сега. Чувствам се съвсем сигурна, че скоро ще видиш голям напредък у мене в това отношение.
— Сигурна съм, че само се надявам на такова нещо — скептично заключи Марила.
Но Матю, който бе седял безмълвно в своя ъгъл, сложи ръка на рамото на Анн, когато Марила излезе.
— Не се отказвай от своята романтичност, Анн — стеснително прошепна той. — Малко романтичност е хубаво нещо… не прекалено много, разбира се… но запази малко от нея, Анн, запази малко.
Двадесет и девета глава
Една епоха в живота на Анн
Анн прибираше кравите от задното пасбище по Пътеката на влюбените. Беше септемврийска вечер и всички пролуки и полянки в гората бяха залени с рубинената светлина на залеза. Тук и там пътеката беше прошарена с нея, но в по-голямата си част беше съвсем потънала в сянката на кленовете, а междините под смърчовете бяха изпълнени с ясен виолетов здрач, като с леко вино. Ветровете бяха нахлули в техните върхове, а на земята май няма по-сладка музика от музиката на вятъра в смърчове привечер.
Кравите кротко се клатушкаха надолу по пътеката, а Анн вървеше унесено подир тях и повтаряше на глас бойната песен от поемата на Уолтър Скот „Мармион“, също включена в курса им по английски предишната зима, която госпожица Стейси ги беше накарала да научат наизуст, и се наслаждаваше на устрема в стиховете и звънтенето на копията във възникващите образи. Когато стигна до редовете: „Напредваха копиеносците добри във тъмните, непроходимите гори“, тя спря в захлас и затвори очи, за да си представи по-ясно героичния звънтеж. Когато пак ги отвори, видя Дайана да минава през портата към нивата на Бари с такъв важен вид, щото Анн веднага се досети, че има някаква новина. Но не й се искаше да се покаже чак толкова любопитна.
— Не прилича ли тази вечер на ален сън, Дайана? Тя ме кара да се чувствам щастлива, че живея. Сутрин винаги мисля, че най-хубави са сутрините, а когато настъпи вечер, мисля, че тя е още по-хубава.
— Вечерта е чудесна — каза Дайана, — но, о, Анн, да знаеш каква новина имам! Анн. Отгатни. Хайде, до три пъти.
— Шарлот Гилис ще се венчае в черквата в края на краищата и госпожа Алан иска ние да я украсим — възкликна Анн.
— Не. Шарлотиният годеник няма да се съгласи на това, защото никой още не се е венчал в черква и той смята, че ще прилича твърде много на погребение. Това е много дребнаво, защото щеше да бъде толкова хубаво. Опитай се пак.
— Майката на Джейн ще й позволи да покани гости за рождения си ден?
Дайана поклати глава, черните й очи искряха от удоволствие.
— Не мога да измисля какво може да бъде — каза Анн отчаяна. — Освен ако Муди Спърджън Макфърсън те е изпратил до вас след молитвеното събрание снощи. Това ли е?