Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Тогава, тъкмо когато й се стори, че наистина не може да устои нито миг повече на болката в китките си, под моста се появи Гилбърт Блайт с лодката на Хармон Андрюс!
Гилбърт погледна нагоре и с голямо изумление видя пребледняло личице да гледа надолу към него с големи, уплашени, но също и надменни сиви очи.
— Анн Шърли! Как за Бога, си се намерила тука? — възкликна той.
Без да се бави нито миг, той докара лодката до самия кол и протегна ръка. Нямаше какво да се прави: хванала се за ръката на Гилбърт Брайт, Анн скочи долу в лодката мокра и вбесена, притиснала до гърдите си подгизналите шал и покривало. Наистина, много трудно беше да запазиш чувство за собствено достойнство при тези обстоятелства.
— Какво се е случило, Анн? — попита Гилбърт и хвана греблата.
— Играехме „Елейн“ — с леден тон обясни Анн, без дори да погледне своя спасител, — и аз трябваше да отида до Камелот с ладията… искам да кажа, с плоскодънната лодка. Лодката протече и аз се покатерих на кола. Момичетата отидоха за помощ. Ще бъдеш ли толкова добър да ме закараш до пристана?
Гилбърт любезно я закара до пристана и Анн, без да приема неговата помощ, пъргаво скочи на брега.
— Много ти благодаря — каза тя високомерно и се обърна настрана, но Гилбърт също беше скочил от лодката и я хвана за ръка, да я задържи.
— Анн — заговори той припряно, — виж какво. Не можем ли да бъдем добри приятели? Аз ужасно съжалявам, че се присмях на косата ти тогава. Не съм искал да те ядосвам и го направих само на шега. Освен това, толкова време е минало. Мисля, че косата ти е страшно хубава сега, честна дума. Хайде да се сдобрим.
За миг Анн се поколеба. Изпитваше странно, породило се изведнъж усещане, надделяло над оскърбеното й лично достойнство. Много приятно й бе да види полустеснителното, полунеудържимото изражение в кафявите очи на Гилбърт. Сърцето й някак чудновато трепна. Но горчивината на старата обида тутакси се наложи над разколебаната твърдост. Тази сцена от преди две години проблесна в спомените й така живо, сякаш се беше разиграла предишния ден. Гилбърт й беше подхвърлил оскърбителното „моркови“ и с това я засрами пред цялото училище. Нейното негодувание, което на други, по-възрастни хора щеше да се види толкова смешно, колкото и причината му, явно ни най-малко не се беше уталожило и смекчило с времето. Тя мразеше Гилбърт Блайт. Нямаше никога да му прости!
— Не — каза тя студено, — никога няма да се сприятеля с тебе, Гилбърт Блайт, и не искам.
— Добре! — Гилбърт скочи в лодката си с пламнали от яд бузи. — Аз никога няма да ти предложа пак да се сдобрим, Анн Шърли. Нито пък имам такова желание!
Той се отдалечи с бързи предизвикателни удари на греблата, а Анн тръгна нагоре по стръмната, обрасла с папрати пътечка под кленовете. Тя държеше главата си високо вдигната, но съзнаваше, че изпитва някакво чудновато чувство на съжаление. Почти й се искаше да беше отговорила на Гилбърт иначе. Разбира се, той ужасно я беше оскърбил, но все пак!… Общо взето Анн си помисли, че за нея би било облекчение да седне и хубавичко да се наплаче. Беше наистина съвсем разстроена, защото реакцията от уплахата и притискането към кола се усещаше.
На половината път тя срещна на пътеката Джейн и Дайана, които тичаха обратно към езерото в състояние, доста близко до пълна лудост. На Градския склон не бяха намерили никого — и господин, и госпожа Бари бяха излезли. Там Руби Гилис изпаднала в истерия и те я оставили да се съвзема колкото може сама. Джейн и Дайана хукнали през Омагьосаната гора и оттатък поточето към „Грийн Гейбълс“. Там също не намерили никого, понеже Марила била отишла в Кармоди, а Матю пластял сено на задната ливада.
— О, Анн! — изхълца Дайана и малко остана да я притисне в прегръдките си и да заридае от облекчение и радост. — О, Анн ние мислехме… че ти си се… удавила… и се чувствахме като убийци… защото ние те накарахме… да играеш Елейн. А Руби изпадна в истерия… О, Анн, как се спаси?
— Покатерих се на един от коловете — уморено обясни Анн, — а Гилбърт Блайт минаваше с лодката на господин Андрюс и ме докара на сушата.
— О, Анн, колко прекрасно от негова страна! Ами че то е толкова романтично! — каза Джейн, събрала най-сетне достатъчно дъх, за да изрече тези думи. — Разбира се, ти ще му говориш след това.