Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Тези, чиято енергия е по-мощна от нашата, биха могли да направят с нас какво ли не — продълзки той. — Нагуалът Хулиан, например, беше в състояние да ме превърне във всичко, което би могъл да поиска — в светец или демон. Но той беше безупречен нагуал и ме остави да бъда самия себе си. Древните магьосници обаче не били толкова безупречни и с неспирните си усилия да се сдобият с власт над други хора създали атмосфера на мрак и узкас, която се предавала от учител на ученик.
Той се изправи и обгърна с поглед всичко около нас.
— Както и сам виждаш, този град не е нещо кой знае какво — продълзки дон Хуан, — но той крие неповторимо очарование за воините от моята линия. Тук се намира източникът на това, което сме, и източникът на онова, което не искаме да бъдем. И тъй като времето ми вече изтича, аз трябва да ти предам някои идеи, да ти разкажа някои истории, да те свържа с някои същества, и то именно тук, в този град, точно както и моят покровител постъпи с мен.
Дон Хуан каза, че ще ми повтори нещо вече известно: че всичко, което той е и което знае, е наследено от неговия учител, нагуала Хулиан, който от своя страна наследил всичко от учителя си, нагуала Елиас; нагуалът Елиас — от нагуала Росендо; той пък — от нагуала Лухан; нагуалът Лухан — от нагуала Сантистебан, а той — от нагуала Себастиан.
Дон Хуан формално ми повтори и нещо, което по-рано ми беше обяснявал многократно — че имало още осем нагуала преди Себастиан, но те били доста различни. Макар и пряко свързани със същата магьосническа линия, те били с други разбирания и с друго отношение съм магьосничеството.
— Сега трябва да си спомниш и да ми повториш всичко, което съм ти казвал за нагуала Себастиан — нареди ми той.
Това искане ми се стори странно, но аз все пак изредих всичко, което бях чувал от дон Хуан и неговите сподвжници за нагуала Себастиан и за легендарния древен магьосник, предизвикател на смъртта, когото те наричаха „наемателя“.
— Ти знаеш, че предизвикателят на смъртта дава дарове на силата на всеки нагуал поколения наред — каза дон Хуан. — И тъкмо специфичният характер на тези дарове е променил основната посока на нашата приемствена линия.
Той ми обясни, че наемателят, бидейки магьосник от старата школа, усвоил от учителите си всички тънкости, свързани с променянето на позицията на неговата събирателна точка. Тъй като странният му живот и съзнанието му продължавали навярно вече хиляди години — предостатъчно време, за да се усъвършенства каквото и да било — той понастоящем знаел как да достига и задържа стотици, ако не и хиляди позиции на събирателната точка. Даровете му били едновременно като карти, които изобразявали начини за преместване на събирателната точка до определени позиции, и като наръчници, указващи как да бъде прикована тя във всяко от тези места с цел да се придобие компактност.
Дон Хуан беше в апогея на разказваческото си майсторство. Никога не го бях чувал да говори толкова драматично. Ако не го познавах добре, бих могъл да се закълна, че долавям в гласа му дълбоката и тревожна интонация на човек, обзет от страх или загриженост. Жестовете му създадоха у мен представата за добър актъор, който прекрасно изобразява безпокойство и вълнение.
Дон Хуан ме погледна втренчено u ми каза с такъв тон и маниер, сякаш разкриваше някаква мъчителна тайна, че нагуалът Лухан, например, получил от наемателя дар, състоящ се от петдесет позиции. После заклати ритмично глава, като че ли безмълвно ме подканяше да се замисля над това, което току-що бе казал. Аз мълчах.
— Петдесет позиции! — възкликна той удивено. — За такъв дар една или най-много две позиции на събирателната точка биха били повече от достатъчни.
Дон Хуан сви рамене в знак на недоумение. — Казвали са ми, че нагуалът Лухан безкрайно допаднал на наемателя — продължи той. — Те станали толкова близки приятели, че направо били неразделни. Както съм чувал, двамата ходели всяка сутрин в отсрещната църква за утринната литургия.
— Тук, в този град ли? — попитах аз, изненадан до немай-къде.
— Точно тук — отвърна той. — Възможно е да са седели на същото място, само че на друга пейка, преди повече от сто години.
— Нагуалът Лухан и наемателят действително са се разхождали из този площад, така ли? — отново попитах аз, неспособен да преодолея изумлението си.
— Разбира се! — възкликна той. — Доведох те тук, защото стихотворението, което ми прочете, ми подсказа, че вече ти е време да се срещнеш с наемателя.
Усетих как ме обзема паника с мълниеносна скорост. В продължение на няколко мига трябваше да си поемем дъх през устата.