Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Говори ми, Алтал — каза тя, като го придърпа към себе си.
— За какво?
— Започваме да се увличаме.
— Стори ми се, че тъкмо това желаеш.
— Не сега, любими. По-късно ще разполагаме с неограничено време за това. Сега обаче главите ни трябва да са ясни.
Обля го гореща вълна от разочарование. Успя обаче да надвие чувствата си.
— Права си. Трябва да си поговорим.
Тя прокара пръсти през косата си и попита:
— За какво по-точно?
— Нали ти наистина си Двейя? Поне това ми каза, когато прекосявахме Магу.
— И ти дори си го запомнил. Изненадваш ме.
— Дръж се възпитано — каза й той по навик. — Това, което искам да разбера, е дали и останалите ще те възприемат така, или ти ще бъдеш Двейя за мен, но ще си останеш Еми за пред тях.
— Това би било малко трудно, Алтал. Вероятно бих могла да го направя, но — дали ще има смисъл?
— Тази ти външност е прекалено впечатляваща. На другите им предстои да вършат разни неща, върху които ще трябва да съсредоточат вниманието си. Дали твоят божествен облик няма да ги разсее?
Тя се засмя със сребърния си глас и го прегърна.
— Много си мил. — И отново го целуна. — Искаш да ме запазиш само за себе си, така ли?
— Как да ти кажа… — започна той. — Може и да си права, но все пак си заслужава да обсъдим този въпрос. На всеки ще му е много трудно да се съсредоточи, когато ти си пред взора му, Двейя.
— Благодаря ви, любезни господине — отвърна тя с престорена скромност.
— Не можеш ли да се държиш сериозно? Може да възникне проблем и е по-добре да обмислим нещата още сега. Андина и Лейта вероятно ще позеленеят от завист, когато те видят, а да се опитвам да обяснявам нещо на Елиар или Бейд, когато ти си наблизо, ще е равносилно на разговор със стена. Самата ти външност ще ги побърка.
— Не го правя нарочно, любими. С братята си съществуваме на различно равнище на реалността и това, изглежда, винаги проличава, дори когато се опитваме да го прикрием. Замислиш ли се за това, вероятно ще си спомниш, че то проличаваше на моменти дори и когато бях котката Еми. Любвеобилна съм по природа и това винаги се усеща.
— Все още продължавам да мисля, че може би ще е добре да се покриеш отново с козина, Еми. Така децата няма да изгубят способността си да разсъждават. Нещо, което едва ли ще им е по силите в присъствието на един несекващ изгрев.
— И това е едно от нещата, които трябва да бъдат преодолени, Алтал. Трябва да свикнат с мен. По-добре е новият ми облик да предизвика изненада у тях тук, а не някъде другаде в разгара на криза.
— Може пък и да си права — отвърна Алтал с известно колебание. — Няма ли да привлечеш прекалено силно хорското внимание, когато излезем от Дома? Струва ми се, че ще биеш твърде много на очи.
Тя повдигна рамене.
— В такъв случай пак ще се превърна в котката Еми.
— Това твоя идея ли бе, или брат ти е ти забранил да се появяваш навън в истинския си облик?
— Да ми забрани? — Гласът й изрази удивление, дори враждебност.
— Ами… все пак си е Бог.
— И аз съм богиня, Алтал, и никой не може да ми нарежда. Котката Еми я измислих аз, не брат ми. Използувам я, когато искам да остана незабелязана. Това желание би трябвало да ти е ясно. То е присъщо не само на твоята, но и на моята професия. Братята ми няма защо да знаят какво правя и така и не го узнават.
Тя се засмя и добави:
— Понякога наблюдавам Дейвос без да се усети.
— Много сте близки с Дейвос, нали?
— Не бих казала. Имаме различни интереси, така че няма много за какво да разговаряме. Поздравяваме се, когато се видим, и толкова.
— Навярно е много самотно да си бог.
— Не е. Винаги се радваме на компанията на собствените си мисли — каза тя и го погледна изпитателно. — А сега вече освен с мислите си разполагам и с теб, нали?
— Така е. И при това никога няма да се отървеш от мен — каза той. После се сети за нещо. — Я ми кажи, след като ти и братята ти сте съвършени, защо Дейва е решил да промени всичко? Каква изгода очаква от това?
— Всичко това започна много отдавна, Алтал — отвърна тя замислено. — Дейва наистина руши. Но той руши единствено нещата, които ние с Дейвос му позволяваме да руши. Това няма как да не понижи статута му. Превърнал се е във вехтошар на вселената, като събира около себе си онези, които ние отхвърлихме. В известен смисъл се е превърнал в Бог на Нищото и заради това блуждае самотен из пустотата и мрака. Дейвос изпитва щастие от съзиданието, а аз — от грижите за това, което е създал. В пустотата обаче няма щастие, така че когато Дейва се почувствува непоносимо самотен, издири Генд и му възложи да намери хора, с които да я запълни. Струва ми се, че брат ми направи грешка, когато се спря на Генд.