Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Отидох на писателското мероприятие с дънки (дънките са черни и никой няма да разбере, че това са дънки, а не вечерен панталон, а и няма да казвам на Альона) и с черен пуловер.
Редакторката се оказа страшно симпатична жена и ако не се смята това, че ужасно се притеснявах и смущавах, дори се сприятелихме. Заедно влязохме в залата, където щеше да е премиерата, и тя каза, че са дошли и много хора от Москва, а после ме заведе при един възрастен мъж в тъмен костюм, вероятно известен московски писател.
— Това е наша млада петербургска писателка — му каза редакторката.
Озърнах се да видя младата петербургска писателка. Наоколо нямаше никой. Нима става дума за мен? Усмихнах се любезно и за всеки случай погледнах крадешом редакторката, дали пък не ми се подиграва. Не, не може да бъде, тя не би го направила, много е мила. А този московски писател, да не би да се подсмихва? Като че не.
Продължихме нататък, редакторката напред, а аз зад нея, като плахо пате подир майка си. Добре, че бях цялата в черно — като едно незабележимо черно привидение, а не някоя наконтена идиотка в глупашки копринени панталони и още по-глупашка копринена блуза с фльонга.
Редакторката ме представи на още няколко души, застанали в отделна група.
— Това е… — ох! Тя каза име, което знаех от дете, и майка ми също.
— Това е… — ох-ох! Тя произнесе още едно име, което знаех от дете, и майка ми също.
— Това е… — ох-ох-ох! И тя изрече трето име, което знаех от дете, и майка ми също.
Нима стоя до тях? Нима моят „Дневник“ е толкова прекрасно произведение, че така бързо ме е изстрелял към върха на литературния Олимп?
— А това е наша млада петербургска писателка — отново ме представи редакторката.
Почесвах се нервно, без да свалям идиотската усмивка от лицето си, и си мислех дали е добре да кажа, че ние с майка ми го обичаме още откакто бях дете? Или пък не бива? Ами ако не им е приятно, че ние с майка ми знаем на колко са години?
Представях си как вечерта разказвам на мама:
— Това е Шекспир, това — Шарлот Бронте, това — Михаил Юриевич Лермонтов, а това — наша млада петербургска писателка…
Стоях и си мислех какво ли ще каже мама и от възторг за малко изключих от реалността, а когато дойдох на себе си, писателите вече бяха нападнали отрупаната маса, и с право, защото асортиментът на шведската маса си го биваше: три вида колбаси, много различни сирена, сладкиши, ядки и сушени плодове.
Усмихвах се глуповато на всички писатели, бутащи се към колбасите и останалите вкуснотии, непрекъснато си слагах от един жълт кашкавал с дупки (добре е да разбера как се казва) и се радвах — ето ме, стоя си аз, младата петербургска писателка, и си хапвам вкусен писателски кашкавал. Сладкишите ми бяха много далече и не можах да ги опитам!
Ядох много ядки. Ядките са много удобни за коктейли. Ако няма с кого да си побъбриш, можеш да дъвчеш през цялото време и да се правиш, че си дошъл специално за това и сега си много зает.
Заговорих се с един от писателите, чиито книги бях чела като дете. Той радостно сподели колко евтино му е излязъл билетът от Москва до Питер и обратно — само петстотин рубли за запазено място. И в този миг проумях цялата глупост на Пьотър Иванич, Никита и Альона по отношение на хонорара. След като толкова известен още от детството ми писател се радва на билета си, моите мечти да направя с хонорара си ремонт изглеждат най-малкото наивни!
— В спалния вагон е животът, а в купето — утайката! — каза Известният писател. Разбрах какво има предвид.
В спалния вагон Писателят пътувал с една жена която разказвала, че преди пет години в Магадан починал неин роднина и сега тя иска да го пренесе в родните места. Писателят се уплашил, че жената не е с всичкия си, и тъкмо смятал да си размени леглото с някого, когато жената обяснила:
— Не разбирате ли? Та това е Северът! Моят роднина се е запазил добре!
Отсега нататък винаги ще пътувам със запазено място й ще изучавам живота с творческа цел.
Освен това Писателят имал още един късмет — купил си от магазин секънд хенд сако за триста рубли, вижте колко е хубаво! Кимах, пипах сакото и се чувствах част от литературния свят — и аз обичам магазините втора употреба и оня ден си купих до спирката на метрото „Горковская“ нов черен пуловер.
Известният писател ме попита (мен!):
— И вие ли сте писател?
— Не, не съм писател, просто вечер си пиша Дневник… за любовта…
— О-о-о! — промърмори замислено той. — Щом е за любов, могат да го издадат в някоя женска поредица, а там тиражите са огромни…
Не можех да се отърся от мисълта, че и на него му се иска да е в женска поредица.