Мрак по пладне

Ша-Каан се взря в Танис-Верет и презрението отстъпи пред разочарование. Старейшината на Верет беше сломен и покорен. Нямаше сила дори да направи опит да върне свободата на своето Люпило. Наик нямаше да ги пощадят накрая. Каза това на Танис.

— Може би. Принуден съм да вярвам, че няма да го направят.

— Позволяваш Люпилото ти да измре — ядоса се Ша-Каан. — Дойдох да ти предложа помощ. Но защо ли не си отида, за да ви оставя да изчезнете в миналото…

— Как ще ни помогнете? Вашето Люпило е на края на силите си, всички виждат пробива в небето, водещ към сродното ви измерение. Самите вие се сражавате за оцеляването си.

— А вие правите борбата още по-тежка за нас, като подкрепяте Наик. Не виждаш ли?

— Длъжен съм да опазя своето Люпило, не другите. Моля те да ме разбереш.

Танис огледа небето неспокойно.

— Няма никой наблизо.

— Те винаги са наблизо.

— Отминалият светъл период беше най-болезненият за мен от много цикли насам — каза Ша-Каан. — Убих дракон от вашето Люпило, който подгони и погуби с пламъците си един от моите вестари. Друг от вашия рояк отрови с шиповете си женска от Каан, но тя го отнесе със себе си в смъртта. Дракони от Каан преследваха и убиха още дракони от Верет. Танис, ние не сме във война с вас, защо ни се опълчвате?

— Защото иначе ще бъдем изтребени.

— Разбирам колко ти е трудно и защо си объркан. Но сега аз съм пред теб и казвам: моето Люпило ще ви брани, ако нарушите този съюз на страха с Наик.

Ша-Каан помръдна за пръв път, откакто бе кацнал на острова — разпери криле и се облегна на задните си крака в знак за нерушимо обещание.

— Вашето Люпило няма силата да ни защити от Наик.

— Време е да проумееш какво става — съвсем спокойно му отвърна Ша-Каан. — Ние сме във война с Наик, както и с другите по-дребни Люпила, които искат да нахлуят през пробива над нашите земи. Сключили са съюз с вас, очакваме да успеят със заплахите си и към други. Нямаме друг избор, освен да воюваме и със съюзниците на Наик. Откажете се от съюза. Доверете се на мен. Доверете се на Каан.

— Не мога.

— Тогава ще продължим да убиваме дракони от твоето Люпило, когато са заплаха за нас. А ако заплахата от вас нарасне, следващия път ще ме видиш тук начело на огромен рояк. Опитайте се да стоите настрана от нас. Няма да допусна Каан да бъдат победени.

— Съжалявам, че всичко се обърна така.

— В твоята власт е да го промениш, Танис-Верет. Ако решиш, ще те изслушам, знаеш това.

Най-сетне Танис срещна погледа му.

— Време е да си тръгнеш. Няма да предам твоето послание на другите, докато не се отдалечиш от нашите небеса.

— Нека ветровете и теченията са благоприятни за теб.

— Победете Наик.

— Това и ще направя — изрече Ша-Каан. — Колко тъжно е, че нямаш вяра в мен!

Той излетя и се понесе нависоко, където беше по-безопасно, а вятърът му помогна да се отърси от гнева.