Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Хайде да започнем отначало.
— Добре.
— Ти познаваш клиента?
— Джейсън, Моли и Кени. С Джейсън и Моли бяхме четири години в един клас.
— Тогава се налага да те поразпитам.
Без да промени изражението на лицето си, Уиш показа, че приветства идеята.
— Пълен напред, сър.
— Защо не ми каза за това по-рано?
— Защото можеше да помислиш, че съм предубеден.
— За или против Джейсън?
— О, за. Джейсън е голяма работа.
— И сега ли? Разкажи ми за гимназията, Уиш.
Докато Уиш говореше, Пол си спомняше собствените си години в гимназията, смъртта на баща си и майка си, която се опитваше да опази семейството от тъмната страна на живота в Сан Франциско. И той, като Уиш, беше беден; а гимназията, изглежда, все още продължаваше да е голямото изтрезняване по отношение на онова, което действително се ценеше в американското общество: пари за подходящи дрехи, пари за къща, в която да поканиш приятелите си и тя да ги впечатли, пари, за да излезеш с момиче или за да си купиш кола.
Уиш нямаше пари и беше на път да се превърне в един от онези непохватни и вечно ухилени типове, които се шляят по улиците и никога нямат собствено мнение, толерантни, защото са абсолютно безобидни. Беше започнал работа на четиринайсет, поддържайки вместо собственика един клозет в търговската част на града. Отваряше в шест и половина сутринта. Никога не се беше домогвал до кръговете на известните и уважаваните. Мотаеше се наоколо, винаги снизходителен, когато някой разказваше все същите изтъркани и глупави вицове за индианци.
Джейсън и Моли са били в същия клас, но толкова далече от него, колкото и звездите.
— Около тях винаги се въртеше народ, тяхната компания. — Той продължаваше да разказва на Пол. — Джейсън играеше футбол. Беше преден защитник. През последната година постави рекорд в щата по дължина на паса. Всички мислехме, че ще постъпи в някой от колежите по Източното крайбрежие. Моли винаги беше начело на училищните игри, главна клакьорка и разни такива. Те и двамата получаваха добрите си бележки с лекота. А аз трябваше да работя толкова много.
— Умните хора учат, Уиш, макар че някои не могат да си го представят.
Пол познаваше добре хора като Джейсън. Неговият стар приятел и другар в катеренето Джак, бившият съпруг на Нина, произхождаше от средите на привилегированите и обикновено постигаше всичко толкова леко. Той разбираше нещата, които, погледнати отвън, невинаги изглеждаха толкова лесноразбираеми.
— Сигурно са им завиждали — каза Пол.
— Има хора, на които можеш да завиждаш. Но всички харесваха Джейсън и Моли. Те не бяха на онова ниво, където е възможна завистта. Те стояха над тези неща.
— Хм. А Кени? Какво беше неговото място? — попита Пол.
— Никой не го забелязваше, когато дойде. Мисля, че дойде през третата година. Беше по-слаб ученик, дори и от мен. Свиреше реге и се мотаеше със загубеняците. След това се пусна слух, че Кени е гений. Приказваха, че е постигнал толкова висок коефициент за интелигентност на тестовете, че направо не беше за вярване.
— А после? Стана ли по-популярен?
— О, не. Щом имаш мозък, направо си мъртъв. Стана още по-голям аутсайдер. Това беше по времето, когато започна да се прави на шут. След това и Джейсън, и Моли, а и другите започнаха да го забелязват. Но той всъщност не е шут, той е…
— Какъв е?
— От онези хора, които уж постъпват глупаво, но в действителност много добре знаят какво вършат. Той направи някакво изобретение и го приеха в Техническия в Калифорния, но той не се записа.
— Защо?
Уиш потърка палеца и показалеца си и погледна Пол многозначително.
— Пари ли е нямал? Би трябвало да са му отпуснали стипендия.
— Таксата му за обучение беше платена, но какво облекчение е да не можеш да си платиш спането. Майка му няма пари да го издържа. А той не би могъл да работи, защото програмата е доста натоварена, и би му било трудно да бъде сервитьор или нещо подобно.
— Това пък защо?
— Ще разбереш, когато го видиш.
— И така, миналата година ти си идвал тук на купон?
— Аха. Тогава видях за последен път Моли и Джейсън. Точно преди дипломирането. Имаше много бира и трева. Кени живееше сам вече повече от година. Тъй като всички останали все още живеехме с родителите си, бърлогата му се беше обърнала на пушалня и подходящо място да се правиш на лош. Дойде половината клас. Кени приготвяше напитките и въртеше джойнт. Бандата се забавляваше наистина добре, докато той пускаше самоделни пиратки по паркинга. Той се отряза като за световно. Обикновено не се напиваше, така че му стана доста зле. Той и Моли се бяха отделили.