Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Максим беше този, който се чувстваше обвързан чрез думата си и, изстенвайки, се откъсна от нея.
— Всемогъщи, какво направихме? — изхълца той.
Той трябваше да се владее и да не я увлича и предизвиква със страстта си. Неохотно отстъпи назад:
— Не издържам вече! Моля те, върви си преди добрите намерения да са ме изоставили…
Безкрайно объркана, Елиза се обърна и тръгна без да каже нищо, сподирена от погледа му. След като вратата се затвори зад нея, той се обърна изтощен и впери поглед в огъня. Сега вече знаеше какво трябва да направи на следващия ден.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Откакто пристигна в Любек, Николаус трябваше да се бори с усещането си за някаква надвиснала опасност. Чувстваше, че Ханзата крои нещо, по-точно Хилърт и неговите приближени. Тъй като властта на Хилърт стигаше до най-висшите кръгове на Лигата, не беше изключено той да е привлякъл целия съюз на своя страна. Кой би се осмелил да му се противопостави.
Един вестоносец беше донесъл на Николаус покана от Хилърт за среща, която тревожеше капитана, понеже той предусещаше, че това е свързано по някакъв начин със Сиймур. Не беше тайна, че Хилърт е отявлен враг на английската кралица и би направил всичко, за да помогне за свалянето й от власт, или за нейната смърт. Затова интересът му към Максим може би означаваше, че той би се опитал да спечели англичанина на своя страна. Ако Максим се възпротивеше, то много лесно би могъл да бъде отстранен и по този начин да се спечели благоволението на Елизабет. От друга страна пък, ако се стигнеше до разбирателство с Максим, той би бил жертвеното агне при всяко престъпление. Така или иначе животът на Максим беше в опасност. Като че ли самият Максим беше сляп за нея. Как тогава да постъпи като негов приятел?
Тъмните тухлени кули на кметството се изправиха пред очите му на фона на утринното небе, когато той прекрачи портала. Бързо се изкачи по стълбището, което водеше към стаите, които Хилърт заемаше понякога. Подаде шапката и наметалото си на един среден на ръст мъж на име Густав, който се считаше за дясната ръка на Хилърт в Ханзата. След това Николаус влезе в стаята, където го очакваше Хилърт.
— Добро утро, капитане. — Хилърт дружелюбно поздрави посетителя си и тръгна към него. Едрият пълен мъж се движеше с полюляващата се походка на моряк. Гладката му коса беше един тон по-светла от кафявите му кожени ботуши. Под дебелите гъсти вежди гледаха сиви очи, торбичките под които обезформяха лицето му, както и отпуснатата двойна брадичка, която при всяко движение потрепваше. Веднъж Николаус видя със собствените си очи как той се отнесе към двама моряци, които се противопоставиха на авторитета му. Хилърт ги хвана с по една ръка и удари главите им една в друга.
— Добро утро — отвърна Николаус на поздрава. Усмивка откри раздалечените, криви и захабени зъби на Хилърт:
— Добре, че идвате толкова бързо.
— Нареждането ви ми се стори спешно.
— Да, има неща, които искам да обсъдя с вас.
Хилърт се заклатушка към камината и вдигна димящия чайник:
— Чай?
— Да, с удоволствие — прие капитанът с благодарно кимване. Той сръбна от подправената с ароматични подправки напитка и одобри вкуса й.
Хилърт седна отново на стола си, скръсти ръце на корема си и заоглежда капитана. Той познаваше Николаус от дълго време вече. Макар че нямаше причина да му отказва доверие, крайно непринуденото поведение на младия мъж го караше да допусне, че той принадлежи към малцината, които не се впечатляват от неговата слава.
— Какво знаете за маркиз Бредбъри?
— В момента няма човек с такова име — Николаус отпи глътка чай и го задържа в устата си, за да усети вкуса напълно. — Титлата беше отнета от притежателя й. Засега няма друг, който да е заел неговото място. Британската корона е всеизвестна с мудността си по подобни дела.
— Николаус, играете си с думите, понеже знаете, че говоря за Максим Сиймур. Чух, че ви е приятел.
— Ах, той ли? — Николаус напълни отново чашата си. — Да, Максим от години е мой приятел. Бил съм му на гости по неговите земи и той е пътувал на кораба ми. Доста сме пили заедно.