Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
В магазина имаше още няколко клиентки, които разглеждаха дрехите, облечени на кукли — манекени. Те се обърнаха до една и зяпнаха Бела и Клара.
— Мамо! — подхвана, явно без всякакъв умисъл, една млада дама, но беше принудена да млъкне.
— А, лейди Бърджис — Клара пристъпи напред, за да поздрави една позната. — Колко се радвам да ви срещна. Познавате мис Хоуел, нали?
Лейди Бърджис явно не беше в състояние да погледна Клара в очите, но успя все пак да кимне леко на Бела.
— Да, разбира се. Как сте, мис Хоуел?
— Много добре, благодаря — отговори Бела.
— Беше толкова мило от ваша страна да ни поканите на вашия прием миналата седмица — каза Клара на възрастната жена. — Лорд Калън и аз прекарахме чудесна вечер.
Лейди Бърджес се изчерви, но не от радост. Беше очевидно, че дамата не се чувства добре. Тя се огледа нервно за другите клиентки, но те се бяха изнизали една след друга от магазина. Все така, без да поглежда Клара, тя измърмори нещо от рода, че много се радва и се надява лорд и лейди Калън скоро да я удостоят отново с присъствието си. След това се обърна и последва останалите, затвори зад себе си вратата и излезе на улицата, като остави Клара и Бела да се споглеждат учудено.
Когато се обърна, Клара видя мадам Дютрепон, застанала до завесата, да изпраща с поглед, смръщила чело, изчезналите си клиентки.
— Моля да ме извините, мадам — каза усмихнато Клара, за да разведри атмосферата, — но мис Хоуел и аз сякаш пропъдихме другите ви клиентки. Какво им става на хората днес? Тя пристъпи към най-близкото огледало и се погледна в него. — Да не са ми пораснали пера от ушите?
— Не, не, милейди — увери я веднага мадам, — ако нещо не е наред, то е при другите, не при вас. На мен ми е все едно, дали са изчезнали до една, стига да останете вие. Става ли дума за мода, нито една не притежава вашия безпогрешен вкус.
— Колко мило, че го казвате — зарадва се Клара.
— Не е мило — възрази мадам и се приближи, — а истината. С вашия усет за елегантност, милейди, вие ми осигурихте голяма клиентела. Вие сте най-добрият ми annonce, нали така? Най-добрата ми реклама. Когато милейди носи някой от моите модели, другите дотичват презглава и си го поръчват и те. Но щом се държат така, не ги искам за клиентки. Край.
— Но, мадам, — протестира Клара, — та това сигурно е някаква случайност…
Нечие кикотене привлече вниманието на Клара. Три млади шивачки надникнаха иззад завесата, изгледаха я и се разсмяха. Мадам се обърна на пети и ги натири с поток ядосан френски към вътрешните помещения.
— Моля за извинение, милейди — каза мадам с френския си акцент, — глупави момичета без маниери. Бъдете сигурна, че ще ги накажа както го заслужават.
— О, не! — Клара вече взе да се натъжава. — Моля ви, недейте.
— Милейди е много добра, особено днес, когато човек би предположил, че ще си останете у дома. Но ще ми позволите ли да ви кажа, колко ме възхищавате, милейди? В тази страна това е рядкост, но във Франция хората щяха да се събират по улиците, за да ви изразят възторга си.
Клара се засмя развеселена и заинтригувана.
— Мадам, защо мислите така? Представа нямам за какво говорите.
— Вие не знаете, милейди?
Клара поклати глава.
Мадам направи на цветист френски още куп забележки, а Клара приветства обстоятелството, че не владее този език. После мадам се обърна и изрева през завесата някаква заповед. След което една от шивачките й донесе някакъв сгънат вестник.
— Никак не ми е приятно тъкмо аз да ви го покажа — каза мадам, — но по-добре аз, отколкото някой друг, защото аз съм истинска приятелка, не бива да го забравяте, милейди. Мадам Дютрепон се радва да бъде като модистка на разположение на виконтеса Калън. Седнете, моля. Това тук е ужасно вулгарно и само да знаех кой е този дявол „Le Chat“, бих го разстреляла собственоръчно.
Клара още не разбираше. Първото, което видя, беше, че нейното лице е залепено за някаква абсурдно обезобразена птица, а когато шокът отзвуча, дойде постепенно и останалото. Наоколо й сякаш падна мрак и тя забеляза, че трудно диша и гърдите я болят. Изведнъж всичко й стана ясно. Погледите, смехът. Изглежда в Лондон вече всички бяха видели карикатурата. Нейното грозно лице над тази грозна птица и Люсиен, който я гледа, засмян. Всички са я видели, всички…
По-късно тя не можеше да си спомни как е стигнала до каретата. Помнеше само, че Бела й помогна да се качи, а също и слугата. Лицето й беше мокро от сълзи, които тя не би желала да пролее. Спомняше си съчувствието, изписано на лицето на слугата, докато прибираше стълбичката на каретата. Тя продължаваше да държи смачканото вестниче. Бела хълцаше като дете, скрила лицето си в шепи, тя непрекъснато повтаряше: