Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Да. — Той повдигна ръка и потърка кокалчетата на пръстите й. — Както и ред други удобства…
— Достатъчно. — Брад не се сдържа и го прекъсна. — Въпреки всичко това тази къща не е разумна инвестиция. Удобствата и историята са едно, но се намира на тридесет и пет километра от Вали…
— Тридесет и два и половина — спокойно уточни Пит.
— По тесен криволичещ път нагоре — продължи Брад. — Освен това отоплението й навярно струва цяло състояние. Ако я обявите на пазара за имоти, едва ли ще намерите купувач през следващите десет години.
Пит изпъна крака и ги кръстоса. Откакто се познаваха, Джордън не го бе виждал в толкова нехайна поза.
— С удоволствие бих водил преговори е теб — каза той на Брад. — Може би някога ще ми се удаде такава възможност. Мисля, че ще бъде вълнуващо.
— Но сега преговаряш с мен — напомни му Джордън.
— Да, така е.
Пит отмести поглед към него.
— Първо имам един въпрос. — Роуина потупа любимия си по рамото, за да привлече вниманието му, а после погледна Джордън. — Защо искаш къщата?
— Винаги съм мечтал да бъде моя.
Брад завъртя очи и вдигна поглед нагоре.
— Господи, смили се над него.
— Въпросът е защо.
— Чувам… зова й. Нямам предвид буквално.
— Да — кимна Роуина. — Разбирам те. Продължавай.
— Когато бях дете, поглеждах към нея и си мислех: „Това е моята къща. Просто ме чака да порасна“. Спомням си как веднъж обещах на майка си един ден да я купя за нея, за да може да гледа света от високо. — Сви рамене.
— Като по-голям понякога се качвах е кола до тук, поглеждах къщата и си казвах, че някога ще премина през портала и ще вляза в нея през парадния вход. Красива е, внушителна и макар и да се намира толкова далеч от града, тя е неразделна част от Вали. Не успях да направя това за майка си. Искам да го направя за Дейна. Да изградя живот с нея, да отгледаме децата си тук. Искам да поглеждам към Вали и да зная, че ние сме част от нещо солидно, реално и важно.
— Ще бъде твоя.
Блясъкът в очите на Пит изчезна.
— Роуина!
— Колкото е данъчната й оценка — продължи тя и размаха пръст срещу него. — Нито цент повече.
— Обиждаш ме.
— Няма да искаме от него да поема разходите за нотариус, банков превод и всичко останало. Ти ще покриеш хонорарите и… Какво друго има? — обърна се тя към Брад.
— Формалности — засмя се той. — Предполагам, че имаш предвид формалностите.
— Да, тези неща. — Тя се замисли за миг. — Според мен няма никакъв проблем.
Пит издаде въздишка на раздразнение.
— Жените са истинска напаст. Какво ще кажеш да му я опаковам и да я вържа с панделка като подарък?
— Няма да я приеме така. — Роуина се наведе и го целуна по бузата, когато видя намръщеното му изражение. — Винаги му е принадлежала — каза тя. — Знаеш това не по-зле от мен.
— Така да бъде. — Пит заудря с пръсти по коляното си. — Двамата с теб — обърна се той към Джордън — ще уредим подробностите, без жените да ни се бъркат.
— Когато е удобно за теб.
— Стиснете си ръцете, Пит — подкани го Роуина. — За току-що договорените условия.
— По дяволите. — Изправи се и подаде ръка. — Ако не го направя, тя ще ме тормози, докато косата ми окапе.
Джордън стисна ръката му и усети странна тръпка. Може би бе сила, а може би просто напрежение. Нямаше представа какво е да сключиш сделка е един бог.
— Благодаря.
— Има за какво да ми благодариш. Твоят приятел навярно знае, че бих могъл да поискам доста по-висока цена от данъчната оценка при сегашния пазар на имоти.
— Това ръкостискане достатъчно обвързващо ли е? — попита Брад.
— Да.
— Без да съм огледал целия имот, мога да кажа, че би получил най-малко десет процента повече.
— По-скоро петнадесет — обади се Флин, който досега мълчаливо бе следил преговорите. — Нищо, което става в този град, не остава скрито за главния редактор на вестника. Един хотелиер се опита да купи къщата, за да я превърне в курортен комплекс. Два пъти беше близо до сключване на сделката — продължи той. — Но нещо все се объркваше. Лош късмет за него.
Роуина срещна погледа му и се усмихна.
— Точно така. Искаш ли да разгледаш цялата къща, Джордън?
Преди той да отговори, Флин потупа часовника си.
— Ще се забавим.
— Е, добре. Тогава доскоро. Трябва да видиш всичко, както и гледките от терасите и площадката.
— Нямам търпение. Ще доведа и Дейна и ще…
Изведнъж Джордън замълча и втренчи поглед в нея.
Стоеше неподвижна и стройният й силует изглеждаше някак отдалечен от тях. В този миг зърна жената, застанала на парапета под искрящата луна, с развята назад черна пелерина.