Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Флин и Брад вече знаят.
— Мъже. — Дейна нехайно махна с ръка, докато вървеше към спалнята. — Нищо не разбират. Боже мой, само да покажа този пръстен на Малъри и Зоуи! Трябва да облека най-шикозния си тоалет, за да изпъква върху него.
— Този, с който си сега, ми харесва.
Тя извърна глава и го стрелна с поглед, преди да отвора вратите на гардероба си.
— Виждаш ли? Мъжете не разбират нищо.
Осемнадесета глава
Когато Мо задърпа Флин по коридора, до тях достигна пронизителен женски писък. Кучето оголи зъби, както и стопанинът му, и двамата се втурнаха към кухнята, готови да усетят вкус на кръв.
Малъри стоеше в средата на стаята и се заливаше от истеричен смях.
— Къде е онзи тип? Какво ти стори? Кучи син.
— Кой? — Бе подготвена за изблика на обич от страна на Мо, но не бе очаквала Флин да я сграбчи и да я вдигне на ръце. — Какво има?
— Ти пищеше.
— Аха. Долу, Мо. Флин, пусни ме. Добре съм. Всичко е наред. — Но се бе изчервила и не преставаше да се кикоти. — Мислех, че съм сама.
Флин я изгледа с недоумение, затаил дъх. Остави я малко тромаво, защото ръцете му затрепериха.
— Стоиш насред кухнята и пищиш, когато мислиш, че си сама?
— Е, обикновено не. Но погледни! Само погледни!
Отдалечи се от него е танцова стъпка и направи малък пирует. Все още озадачен, Флин се опита да отгатне какво става.
— Решила си да осъществиш детска мечта, като станеш танцова звезда на сцената и екрана?
— Не! — Малъри със смях го завъртя в кръг и това накара Мо отново да скочи. — Виж, вече имаме паркет. Чудесен чамов паркет!
Последва движение, което Флин взе за имитация на степ.
— Да, издава характерен звук на дърво.
— Вече няма грозен балатум. А погледни тук! — Малъри се отдръпна и прегърна лъскавия нов хладилник като съпруга, която посреща воин след дълъг поход. — Чудесен е, нали? Виж колко подхожда на това. — Пред смаяния поглед на Флин тя отново се завъртя и застана до печката. — Прекрасна е — извика с възхищение. — Толкова гладка и чиста. И всичко работи. Пробвах бутоните и ключовете, до един работят! Нямам търпение да сготвя нещо на нея. Влязох, видях това и просто се разпищях. Сложили са паркета и са внесли уредите. Какво ще кажеш за новата микровълнова фурна?
— Много е секси.
— Така е. — Малъри продължи да танцува и се опита да подхване румба. — Имаме и нови шкафове със стъклени врати. Ще ги напълня с красиви съдове и кристални чаши. Тази стая се превръща в истинска кухня.
Флин най-сетне разбра причината за радостта й. Забавно бе да гледа как сменя стъпките. От румба премина на… бог знае какво. Не можеше да откъсне очи от нея.
— А какво беше преди?
— Нямам думи за онова, което беше. Толкова съм щастлива. И благодарна. Ти си най-страхотният мъж на света. — Обхвана с длани лицето му и го целуна. — А аз се държах ужасно с теб.
— Защо говориш така? Нямам предвид защо ме намираш за страхотен, а защо мислиш, че си се държала ужасно.
— Защото отказвах да се преместя при теб, преди да направиш това. Превърнах кухнята в разменна монета. „Ремонтирай я и ще живея тук“. Беше егоистично. Получи се — добави тя и обсипа лицето му с целувки, — но постъпих егоистично. Ти го направи заради мен. Казах, че няма да се преместя, преди да бъде завършена, и дори подхвърлях злобни реплики за лампите в спалнята.
— Че не стават дори за осветление на пещера, обитавана от прилепи и слепи паяци.
— Да, това беше една от тях. Ще ми простиш ли?
— Прощавам ти.
— Зная, че има още работа. Трябва да се сложат плотове и някои дребни неща, но не искам да чакам повече. Утре ще пренеса багажа си и официално ще заживеем заедно.
— Не искам да живеем заедно.
Лицето й издаде изумление.
— Какво?
— Съжалявам, Мал. — Притисна раменете й. — Не искам да живеем заедно.
— Но… нали от няколко седмици ме молеше да се преместя при теб…
— Да, да. — Флин сви рамене. — Размислих.
— Ти… Размислил си?
— Точно така. — Нехайно отвори хладилника. — Господи, тази стая свети.
Загубила ума и дума, Малъри го гледаше втренчено. Стомахът й се бе свил на топка и желанието й да танцува се бе изпарило.
— Не разбирам. Не разбирам как е възможно изведнъж да промениш толкова важно решение.
— Аз също. Всъщност не съм го променил, просто осъзнах, че не желая точно това.
— Осъзнал си, че не искаш да бъдеш с мен. — Шокът и гневът бяха толкова силни, че не оставиха място за болка. Подтикната от тях, Малъри пристъпи към него и грубо го блъсна. — Така значи.
— Не съм казал, че не искам да бъда с теб, а че не искам да живеем заедно.