Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Сякаш е направен специално за нея. — Подаде пръстена на Брад. — Ти разбираш от тези неща повече от нас. Искам да чуя какво мислиш за камъка.
Бижутерът започна да нервничи.
— Да, да. — Джордън махна с ръка. — Зная, че би трябвало да се обърна към вас, но повече цепя мнението на приятеля си.
— Мога да ви уверя, че камъкът е с отлично качество. Бирмански рубин три карата, вграден в осемнадесеткаратово злато. Изработка на…
— Бихте ли ми дали поставка? — любезно помоли Брад. — Приятелят ми избира годежен пръстен. Моментът е важен.
Макар и да не бе особено доволен, мисълта за потенциалната продажба накара бижутера да изпълни молбата му.
Брад издаде звуци на одобрение, докато слагаше пръстена с поставката в кутийка, облицована с черно кадифе.
— Камъкът е страхотен — каза той. — Отговаря на трите критерия: цвят, форма и прозрачност, а трите карата го правят още по-ценен. Адски ще й хареса.
— Да, и аз мисля така. Опаковайте го — каза Джордън на бижутера.
— Какво ще кажете да пийнем по една бира? — Флин се загледа в другите пръстени на витрината. — Като символичен жест Джордън трябва да почерпи и с… о, по дяволите. Искам само бира.
— Всичко с времето си, момче. — Джордън извади портфейла си и подаде кредитната си карта. — Трябва да отскоча и до още едно място на връщане.
Всичко вървеше по мед и масло. Нещо като романтичен хеттрик. Бе открил жената, бе купил пръстена.
„Остава само да уредя къщата“, помисли си той, докато минаваха през портала на „Уориърс Пийк“.
— Това е лудост — обади се Флин от задната седалка, където Мо хъркаше до него, изтощен от вълнуващата разходка с кола. — Мисля, че изпадам в шок.
— Наистина е лудост — съгласи се Джордън. — Но винаги съм искал тази къща. Още като дете.
— Добре, преди да влезеш и да направиш щурото предложение, нека отново обмислим всичко. — Брад се раздвижи. — Още веднъж ще изтъкна, че е огромна.
— Искам голяма къща.
— Мястото е твърде уединено.
— Харесва ми.
— Не си попитал Дейна дали желае да живее тук, горе.
— Няма нужда. Зная как ще реагира.
— Бетонна глава — промърмори Брад. — Е, добре, щом толкова настояваш да го направиш, поне не се дръж като арогантен баровец.
— Те са богове, синко. — Джордън паркира и отвори вратата. — Мисля, че колкото и самоуверен да изглеждам, това не би оказало влияние.
— Как можеш да си въобразяваш, че биха ти продали къщата? — продължи Брад. — Купили са я едва преди два месеца. Богове или не, има дребни неща като данъчна оценка и капиталови приходи.
— Слушай какво ти казва един костюмар.
Флин се усмихна, когато Мо го прескочи и се измъкна от колата преди него.
— Млъкни. Нали си в шок? От тук до Вали има тридесет минути път — продължи Брад.
— Както ти караш, дори повече — промърмори Джордън на себе си.
— Чух те. Тридесет минути — повтори Брад — за зрял шофьор с чувство за отговорност, който спазва ограничението на скоростта. При ясно време. Теб те устройва, защото можеш да пишеш у дома по бельо, но Дейна ще върти бизнес във Вали по шест дни в седмицата.
— Шест? — Джордън откъсна поглед от къщата. — Откъде знаеш, че възнамеряват да работят и в събота?
— Научих го от Зоуи, преди да ми се разкрещи. Важното е, че ще трябва да пътува почти всеки ден, а през зимата…
— Ще й купя возило с четири колела. Престани да ме разубеждаваш, мамче.
— Добре. Дано търсят купувач, но дори да с така, едва ли ще се спрат на теб.
Роуина отвори вратата и вече се заливаше от смях, когато се наведе да поздрави Мо.
— Добре дошли! Чудесно. Трима красиви мъже и едно красиво куче.
— Според теб това куче е красиво? — недоверчиво попита Джордън. — Явно любовта е сляпа.
— Така е. — Тя се изправи и лицето й засия, когато срещна погледа на Джордън. — Заповядайте.
Мо не чака втора покана. Втурна се покрай нея, плъзна се по плочките и едва успя да завие към приемната, без да се блъсне в стената. Когато го настигнаха, вече се бе настанил на едно кресло с глава, отпусната на меката странична облегалка, и удряше с опашка.
— Хей! Долу, неблагодарнико.
Когато Флин се втурна да го издърпа, Мо вдигна големите си очи към Роуина и опашката му заудря по-силно.
— Не, моля те. Нямам нищо против да седи там — побърза да се намеси тя. — Все пак и той е гост.
— Умее да постига своето.
— Да. — Роуина разроши козината зад едното му ухо. — Вече, както се казва, знае слабото ми място. Няма нищо лошо. С какво да ви почерпя? Кафе, чай? — Крайчецът на устните й заигра, когато погледна Флин. — Може би студена бира.
— Мислите ми ли четеш, или на лицето ми е изписано, че ми се пийва студена бира?