Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Не съм свършил тук.
— Върви. Тръгвайте заедно — каза Зоуи и посочи към Брад. — Остави рендето. Ще се справим и без теб.
— Няма да носиш това сама до горе.
— Не е толкова тежко, а аз не съм толкова слаба.
— Няма да го мъкнеш по стълбите.
— За бога, Вейн, качи го и точка по въпроса. — Джордън се усмихна и обви ръка около раменете на Дейна. — Не знаеш ли как да постъпиш с една жена?
— Върви на майната си.
Брад се завъртя на пети и се отдалечи.
— Мога и сама — възрази Зоуи.
— Зоуи. — Опиянена от преоткритата любов, Дейна поклати глава. — Престани да се държиш като откачалка.
— Не мога. — Зоуи повдигна ръце и изведнъж ги отпусна. — Той ме кара да се държа така. — Чу го да изрича ругатня под носа си, докато носеше рендето към стълбите, и скръсти ръце. — Добре, този път ще замълча и няма да правя нищо.
— Добър план. Защо не вземеш валяка? — предложи Малъри. — Аз ще довърша тук, а после ще се прехвърлим горе.
— Бих казал, че вие трите вършите страхотна работа.
— Чухте ли? — Поласкана от думите на Джордън, Зоуи се приближи и леко го целуна по бузата. — Ето един стабилен мъж, който оценява способностите на жените.
— Разбира се. Няма нищо по-секси от жена, която се справя сама с всичко.
— Достатъчно, Хоук. — Дейна го побутна встрани. — Вземи другарчето си и бягайте. Ние имаме работа.
Изчака, докато Джордън и Брад излязоха, и се втурна към прозореца, за да ги пошпионира.
— Какво ли крои? Сигурна съм, че в момента Брад го пита точно това. Но няма да отговори. Защото знае, че съм тук и го гледам. Проклятие! — Рязко се отдръпна назад със смях, когато Джордън се обърна и погледна през стъклото право към нея. — Никога не бих могла да го изиграя. Господи, затова го обичам.
— Толкова се радвам за теб — въздъхна Малъри. — Ако не се стегнем, тази сантиментална сцена ще продължи цял ден.
— Тъй като днес вече пролях повече сълзи, отколкото от година насам, да се залавяме с боядисването. — Дейна се обърна и стегна мускулите си. — Прав е. Вършим страхотна работа.
Довършиха стените на първия етаж и спряха, за да изпият по чаша кафе, седнали на пода, и да се порадват на резултата.
— Трябва да забършем дъските в частта на Дейна с влажен парцал, за да бъдат чисти, преди да ги лакираме.
— Не зная как става лакирането.
— Лесно е — успокои я Зоуи. — Ще ви покажа. Щом изсъхне лакът, можеш да започнеш да слагаш мебели.
— Супер! — Дейна почувства тръпка и притисна ръка към корема си. — Става все по-реално всеки ден. Поръчах етажерките. Ако ги докарат навреме, както и първата заявена стока, след две седмици книжарницата ще бъде готова. Може дори по-рано. А вече имам и кандидат-помощничка.
— Не си ни казала нищо за това — упрекна я Зоуи. — Коя е?
— Една жена, с която се запознах, докато работех в библиотеката. Случайно я срещнах в супермаркета и от дума на дума стигнахме до това. Сериозна е, представителна, обича да чете, търси работа и не държи на висока заплата. Тези дни ще намине да огледа сградата. Ако не побегне навън с писъци, мисля, че ще я назнача за продавачка.
— Зоуи, кога мислиш, че и аз ще мога да подредя нещата си? — попита Малъри.
— Следващата седмица. — Зоуи отпи глътка кафе и огледа стаята. — Всичко върви толкова добре, не искам да казвам голяма дума, но наистина мисля, че след седмица. На мен ще ми бъде нужно малко повече време. Трябва ми специално оборудване за салона. Както и нова дограма на някои прозорци, а това е свързано с доста рязане и чукане.
— Обичам да я слушам, когато говори за мъжка работа — отбеляза Дейна. — Е, да си поиграем с рендето като мъже.
— Първо — заговори Зоуи, имитирайки сериозния тон на Брад, — това не е играчка.
— Господи. — Дейна избухна в смях, докато се изправяше. — Ти ме уби.
Седемнадесета глава
— Сигурен ли си?
Брад се вгледа в лицето на Джордън, който държеше в ръката си пръстен с квадратен рубин.
— Да, мисля, че ще й хареса повече от традиционния диамант.
— Нямам предвид пръстена, а целта, с която го купуваш.
— Да. Малко ме свива стомахът, но съм сигурен.
— Няма да се обидя — реши Флин. — Бих могъл да се засегна от това, че те свива стомахът, когато се каниш да предложиш брак на сестра ми, но не съм толкова докачлив.
Джордън леко се усмихна и завъртя пръстена срещу светлината. Искаше и двамата да бъдат до него при тази решителна стъпка. Така щяха да образуват затворен кръг, какъвто бе един пръстен. За тях не бе особено приятно да ги замъкне до бижутерски магазин в Питсбърг, но се бяха отзовали.
Както винаги.
— Сякаш е направен специално за нея. — Подаде пръстена на Брад. — Ти разбираш от тези неща повече от нас. Искам да чуя какво мислиш за камъка.
Бижутерът започна да нервничи.
— Да, да. — Джордън махна с ръка. — Зная, че би трябвало да се обърна към вас, но повече цепя мнението на приятеля си.
— Мога да ви уверя, че камъкът е с отлично качество. Бирмански рубин три карата, вграден в осемнадесеткаратово злато. Изработка на…
— Бихте ли ми дали поставка? — любезно помоли Брад. — Приятелят ми избира годежен пръстен. Моментът е важен.
Макар и да не бе особено доволен, мисълта за потенциалната продажба накара бижутера да изпълни молбата му.
Брад издаде звуци на одобрение, докато слагаше пръстена с поставката в кутийка, облицована с черно кадифе.
— Камъкът е страхотен — каза той. — Отговаря на трите критерия: цвят, форма и прозрачност, а трите карата го правят още по-ценен. Адски ще й хареса.
— Да, и аз мисля така. Опаковайте го — каза Джордън на бижутера.
— Какво ще кажете да пийнем по една бира? — Флин се загледа в другите пръстени на витрината. — Като символичен жест Джордън трябва да почерпи и с… о, по дяволите. Искам само бира.
— Всичко с времето си, момче. — Джордън извади портфейла си и подаде кредитната си карта. — Трябва да отскоча и до още едно място на връщане.