Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Запази проклетата кухня за себе си. Щом не си готов за зряла, пълноценна връзка, няма да губя времето си е теб.
— Ето, че стигнахме до същността. „Зряла, пълноценна връзка“. — Флин извади кутийката, която носеше в джоба си, и я отвори. — Това достатъчно зряло ли ти се струва?
Устните й се разтвориха и той си помисли, че никога не е изглеждала така красива, както сега, докато стоеше онемяла и се взираше в пръстена с диамант.
— Да бъдем зрели хора, Мал. Нека се оженим.
— Искаш да се ожениш за мен?
— Да, вече съм напълно сигурен. — Усмихна й се. — Изглеждаш малко бледа. Ще го приема като добър знак. Бижутерът каза, че моделът е класически и Брад също го одобри. — Флин извади пръстена от кутийката. — Съвършено оформен солитер, дрън-дрън. Харесва ли ти класическата форма?
На гърлото й бе заседнала буца, но напрегна сили да я разсее.
— Да, харесва ми.
— Струва ми се, че и ти си наясно какво искаш. — Хвана отпуснатата й ръка и сложи пръстена, преди тя да каже още нещо. — По мярка ти е. Не мислех, че ще бъде. Имаш толкова нежни пръсти, но, изглежда, няма да се наложи да го носим в златарско ателие.
Малъри почувства топлина при допира на златния кръг.
„Да, наистина приляга“, замечтано си каза тя.
Изглеждаше така, сякаш е изработен специално за нейната ръка.
— Красив е. Съвършен.
— Е, вече можеш да кажеш „да“.
Отмести поглед от пръстена към очите му.
— Животът с теб ще бъде като влакче в лунапарк. По-рано се страхувах да се возя, защото човек никога не знае какво да очаква. Превъзмогнах страха.
— Кажи „да“ и ще сменя лампите.
Тя издаде звук, който бе нещо средно между плач и смях и се хвърли в прегръдката му.
— Знаеш, че отговорът е „да“ дори ако оставиш грозните лампи.
— Обичам те.
— И аз те обичам. — Притисна буза към неговата, повдигна ръката си и се загледа в блясъка на диаманта. — Как е възможно един и същи човек да е купил този великолепен пръстен и онези ужасни лампи?
— Многото различни страни на Флин Хенеси.
— Късметлийка съм. — Малъри чу входната врата да се отваря и хукна натам почти едновременно с Мо. — О, идват! Трябва да се похваля! — Обърна се и изпрати въздушна целувка на Флин. — Да го покажа на някого.
Забърза към вратата и видя Дейна, която почти тичаше по коридора, плътно следвана от Зоуи.
— Какво ви прихваща? — попита Зоуи.
— Трябва да видите нещо. Господи, каква новина имам — каза Дейна, когато Малъри се втурна към нея.
— Каквато и да е, едва ли може да се сравнява с моята.
Зоуи застана между тях.
— За бога, ако някоя от двете ви не изплюе камъчето, ще се пръсна.
— Първо аз! — в един глас заявиха Дейна и Малъри и показаха ръцете си.
Последваха викове и нечленоразделни звуци, непонятни за тримата мъже и деветгодишното момче, които стояха и ги гледаха.
Саймън видя майка си и приятелките й да подскачат и да пищят като момичетата в училищния двор. Повдигна вежди и хвърли озадачен поглед към Брад.
— Какво им става?
— Това е една от най-големите загадки в живота, хлапе.
— Трудно е да разбереш жените.
Момчето плесна с ръце срещу кучето, което сляпо се бе присъединило към въодушевлението на женската компания и доволно се търкаляше на пода.
Флин погледна Джордън.
— Бира? — попита го.
— Бира — съгласи се Джордън и потърси тишина и спокойствие в кухнята.
— Не мога да повярвам! — Зоуи сграбчи ръцете на Малъри и Дейна и подскочи на пръсти. — Сгодени! И двете сте сгодени. Получили сте предложения в един и същи ден. Това е магия. А пръстените… Прекрасни са! Господи.
Пъхна ръка в джоба си за кърпичка.
— Шшшт. Мамо, стегни се.
Зоуи укорително изгледа сина си.
— Ти ли ще ми казваш какво да правя!
Саймън изсумтя и се сборичка с Мо.
— Ще ядем ли пица?
— Защо не отидеш в кухнята да попиташ Флин? Възпитано — добави тя, когато момчето се изправи.
— Трябва да ви покажа кухнята — спомни си Малъри. — Но първо… — Хвана ръката на Дейна и разгледа рубина. — Великолепен е! Идеален е за теб.
— Както и мъжът. Почакай да чуеш как ми предложи.
— При мен беше по-интересно — заяви Малъри.
— Гола ли беше?
— Не.
Дейна наплюнчи пръст и имитира коригиране на резултата върху въображаема дъска.
— Аз печеля.
— Мамо! — извика Саймън от вратата на кухнята. — Питат каква пица искате, иначе ще ядете от онази, която те изберат.
— Знаете ли какво? — Зоуи прегърна приятелките си. — Ще ми разкажете всичко с подробности, когато мъжете не са наблизо да ни пречат. Утре сутринта ще си устроим празненство в „Малки удоволствия“.