Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Ти си била. Преди толкова години съм видял теб.
— И аз те видях. — Леко докосна бузата му. — Красив младеж, толкова угрижен и вглъбен в размисъл. Чудех се кога ще си спомниш за мен.
— Защо аз те видях, а приятелите ми не?
— Не беше нужно да ме виждат.
Не бе сигурен какво означава всичко това. Роуина го бе изправила пред нова загадка. Докато влизаше в апартамента на Дейна, осъзна, че се нуждае от малко време да въведе известен ред в мислите си.
Може би трябваше да ги опише в тяхната последователност, както бе постъпил със събитията. Щеше да седне пред компютъра на Дейна и просто да излее всичко, което се върти в съзнанието му.
Но когато влезе в спалнята, чу шуртене на вода. Не бе забелязал колата й паркирана отпред, което означаваше, че умът му е някъде другаде. Надникна в банята, за да й покаже, че е дошъл.
Писъкът, който тя нададе, когато видя завесата да се отдръпва, би срутил тухлена стена. Сложи ръка на сърцето си и докато приглаждаше с другата мокрите си коси, с мъка си пое дъх.
— Е, пусни класическа музика и направи това, което се очаква от един психопат.
— Хей, не съм маскиран и не нося нож. Просто исках да ти кажа, че съм тук, за да не се изплашиш, когато излезеш.
— Да, предпочете да ме изплашиш, докато съм мокра, гола и безпомощна.
Той присви устни. Винаги му се бе струвала неустоима, когато е гола и мокра.
— Безпомощна?
— Е, може би не. — Дейна протегна ръка и го сграбчи за ризата. — Влизай тук, красавецо.
— Изкусително предложение, но трябва да поговоря с теб за нещо, а после да отидем у Флин.
— Остави приказките за по-късно. Сега искам горещ, страстен секс.
— Не мога да откажа.
Джордън свали обувките си. Тя изчака да застане зад нея, подаде му сапуна и му хвърли съблазнителен поглед през рамо.
— Ще изтриеш ли гърба ми?
— Мога да започна от тук.
— Ммм. Ще стана хлъзгава и… Това не е гърбът ми.
Той плъзна насапунисаните си ръце по ханша й.
— Отзад е, така че се брои. — Наведе глава и погъделичка рамото й със зъби. — Имаш невероятно тяло. Споменавал ли съм ти го досега?
— Може би един-два пъти, но някои неща не биха ми омръзнали. — Дейна наклони глава назад, докато ръцете му бавно се придвижваха към гърдите й. — Например това.
— Тогава ще рискувам отново да се повторя. — Накара я да се обърне с лице към него. — Обичам те. — Доближи устни до нейните. — Влюбен съм в теб до полуда.
С въздишка на радост и наслада, тя обви ръце око по врата му и се притисна към него.
Водата обливаше тръпнещите им тела и около тях се надигаше пара. Хлъзгавите им ръце галеха и възбуждаха. Устните им нежно се докоснаха няколко пъти и най-сетне ненаситно се впиха едни в други.
Сърцето й преливаше от щастие и бе истинско чудо, че не избухна като бомба и не опустоши стаята.
— Различно е. — Обсипа с целувки лицето и врата му. — Различно е сега, когато зная, че ме обичаш. — Сграбчи косите му, за да отдалечи лицето му от своето и да го погледне в очите. — И когато не се страхувам да ти кажа, че и аз те обичам.
— Ще се постарая винаги да бъде различно.
Устните им отново се сляха.
Всичко бе ново за нея. Всяко докосване, целувка и порив бяха израз на стремеж към единение. Струите се стичаха по кожата им, когато той проникна в плътта й. Красотата на този миг я изпълни със сладостна болка.
Джордън й принадлежеше, както и тя на него.
Задържа го в прегръдката си и сърцата им започнаха да бият в един ритъм.
Емоциите изпълниха цялото му същество, усещанията го завладяха и не виждаше нищо друго, освен нея. Тъмните й очи, гладките й коси, чувствените й устни и водата, която облива страните й като сълзи. Тялото и сърцето му бяха в нейна власт. Осъзна, че винаги е било така.
Усети как тя потръпна, затаи дъх и красивите й очи се премрежиха, когато за нея настъпи мигът на блаженство.
Обгърна го с тялото си, отново долепи устни до неговите и го накара изцяло да й се отдаде.
Дълго останаха притиснати един към друг.
— Страхотно е, Джордън. Вълшебно.
— Да.
— Но водата изстива. Толкова съм изтощена и сънена, че ми се иска да се пъхнем в леглото, вместо да се обличаме и да ходим у Флин.
— Ако си твърде уморена…
— Не. Просто искам да полежа до теб.
Джордън се отдръпна назад.
— Трудно е да откажа, но трябва да отидем, защото, ако се излежаваме тук, нищо няма да постигнем.
Дейна леко го целуна.
— Господи, водата стана леденостудена.
Той протегна ръка и завъртя крана.
— Ако тръгнем веднага, ще се приберем рано и ще се поизлежаваме.
— Добър план. — Тя излезе от душ-кабината и взе кърпа. — Каква беше тайнствената ти мисия днес?