Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Може би и двете. Ако обичате, последвайте примера на Мо. Разполагайте се. Идвам след малко.
— Тук ли е Пит? — попита Джордън.
— Разбира се. Ще го повикам.
Брад изчака, докато тя излезе от стаята, и се обърна към Джордън.
— О, не издържам вече. Нали няма да изтърсиш, че винаги си искал тази къща или някоя подобна глупост?
— Приличам ли ти на вчерашен?
— Купувал ли си някога къща?
— Не, но…
— Аз съм купувал. Започни с това, че си преуспяващ писател с поредица бестселъри. Знаят, че имаш пари. Когато накрая споменеш и за детската си мечта, поне ще ги трогнеш и ще ги накараш да си помислят.
Джордън седна.
— Знаеш ли, започвам да разбирам с какво толкова вбесяваш Зоуи.
Брад вирна нос.
— Не я вбесявам, а просто я смущавам. Раздразнението й е само страничен ефект.
— Да, започва да се проявява и у мен — намеси се Флин и се отпусна на креслото си почти в същата поза като кучето си. Надигна се, когато Роуина влезе с поднос в ръце. — Хей, нека ти помогна с това.
Взе подноса, на който имаше пет халби бира.
— Благодаря. Обслужете се, ако обичате. Пит ще дойде след малко. — Тя седна на дивана със свити крака и чаровно се усмихна на Флин, докато му подаваше една от халбите. — Днес е важен ден.
През тялото му премина тръпка, щом срещна погледа й.
— Да, мисля, че е така.
— Нормално е да се чувстваш малко разконцентриран. Човешко е. А, ето го и Пит.
— Добър ден. Роуина ми каза, че искате да разговаряте с мен за нещо. — Настани се до нея и си взе бира. — Добре ли сте?
— Да, струва ми се — отвърна Джордън. — Може би трябва да започна с това, което се случи.
Разказа им за разходката на Дейна с Кейн в миналото.
— Интересно. — Пит се загледа в бирата си и се замисли. — Необичайна за него прямота.
— Прилага различен метод за всяка жертва — каза Роуина. — Хитър е. Не се опитва да я мами и подвежда, а откровено й разкрива какво прави, показва й истинските й преживявания. Много добра стратегия.
— Би могла да се окаже сполучлива. Почти успя. Не мисля, че бихме стигнали до там, където сме сега, ако Малъри не бе дала тласък и на двама ни.
— Вие шестимата сте части от едно цяло. Ярки индивидуалности — добави Роуина, — но по-силни в единството си. Как разрешихте проблема е Дейна?
— Нужно ли е да ви казвам? Струва ми се, че виждам танцуващи червени сърца над главата си.
— Все пак бих искала да чуя разказа ти.
Когато изпълни молбата й, тя кимна и хвана ръката на Пит.
— Трудно е — каза Роуина — да решиш от какво да се откажеш и какво да задържиш. Радвам се и за двама ви, че сте останали заедно.
— Аз също, по чисто лични причини. Но това е важно и за нещо друго, нали? — Джордън се вгледа в лицето й и се опита да отгатне мислите й. — За търсенето на ключовете.
— Всяка нишка в канавата на живота е важна. Дължината, здравината и цветът й. Той се е опитал да ви раздели, но не сте го допуснали и така нишката, която ви свързва, е укрепнала.
— Защо толкова упорито се стреми да ни раздели?
— Защото заедно сте по-силни, отколкото разделени. Вече знаеш.
— Има още нещо. — Наведе се напред. — Помогнете ми да й помогна.
— Вече й помагаш и ще продължиш. Вярвам в това.
— Времето й почти изтича.
— По-близо сте до целта, отколкото предполагате, но внимавайте. Той ще направи всичко възможно да скъса нишката помежду ви.
Джордън се облегна назад.
— Няма да успее. Има и друга причина да бъда тук. Питам се дали и тя не е важна нишка. Искам да купя тази къща.
Брад издаде сподавен вик, сякаш нещо бе заседнало на гърлото му. Това накара Пит да го погледне с насмешка.
— Искаш ли вода?
— Не, не. — Брад въздъхна и отпи глътка бира. — Не.
— Според опитния бизнесмен тук би трябвало да отправя предложението по възможно най-завоалирания начин и да водим преговори с часове. Не виждам смисъл. Не зная дали имате планове за къщата, но ако сте склонни да я продадете, готов съм да я купя.
„Защо просто не им даде празен чек? — помисли си Брад. — Достъп до банковата му сметка, нотариалния акт за апартамента му в Ню Йорк?“
— Твоят приятел има добър бизнес усет. — Пит одобрително кимна на Брад и разклати халбата си. — Безброй пъти съм водил бизнес преговори. Обичам…
Хвърли въпросителен поглед към Роуина.
— Пазарлъците и машинациите.
— Да. Струва ми се интересно хоби. Имението, което обитаваме в момента, е доста примамливо. Солидна постройка с внушителни размери, история и добро местоположение, двадесет и пет цяло и три акра тревни площи и гори, гараж за шест коли, закрит плувен басейн, сауна и…
— Вана за хидромасаж — добави Роуина със смях. — Много ни харесва.