Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Въздъхна и уверено се отправи в обратната посока, готова да понесе заслужено мъмрене.
Стените на главното помещение от галерията вече бяха завършени и изглеждаха чудесно. По радиото звучеше музика и Малъри пееше заедно с Бони Райт.
Когато влезе, Дейна я видя да се поклаща и такт, докато плъзга валяка нагоре-надолу.
— За да поддържаш ритъма, ли си го пуснала толкова силно, или за да заглушиш сексуалното напрежение от другата страна на коридора?
Малъри се обърна и свали валяка, за да отпочинат ръцете й.
— По малко и от двете. Как си?
— Как изглеждам?
— По-добре. — Приятелката й я изгледа изпитателно. — Всъщност доста добре.
— Така се и чувствам. Първо, извинявай. Бях в ужасно настроение и излях гнева си върху теб. Ти просто се опита да помогнеш.
— За това са приятелите. Да понасят гневни изблици и да помагат с каквото могат. И двамата изглеждахте толкова нещастни, Дейна.
— Е, имахме причини. Каквато и да е била целта на Кейн, той ме накара да проумея истината. Не можех просто да погреба миналото и цялата онази болка. Трябваше да се изправя срещу нея и поне да разбера случилото се.
— Права си.
— Не, ти беше права. — Дейна свали якето си и го метна на перваза. — Нямаше да се избавя от страданието нито като поддържам неангажираща връзка с Джордън, нито като скъсам с него. Просто се опитах да заровя всичко, но се оказа твърде плитко. И двамата постъпихме така.
— Имахте нужда от време, за да се опознаете отново.
— И за това си права. Днес събра хиляда точки.
— Въпреки че никога не съм си падала по спортовете, възнамерявам да запазя резултата. Когато отиде да поговориш с Джордън, най-сетне сте споделили какво ви мъчи и сте разбрали, че сте влюбени един в друг.
— Точно така. Той ме обича. — Когато очите на Дейна се насълзиха, Малъри свали кърпата от главата си и й я подаде. — Благодаря. Каза ми неща, които досега беше премълчавал. Не можел или не се решавал да ги изрече. Няма значение. Не е бил готов, а ако трябва да бъда честна, и аз не бях готова да ги чуя. Обичах го, но не беше достатъчно, за да проумея какво преживява и от какво се нуждае. Всъщност от какво се нуждая и аз самата. Бях заслепена и единственото, което виждах, беше: „Искам Джордън. Точка“. Никога не бях мислила какво ще правим заедно или какво е нужно на всеки от нас поотделно, за да станем по-силни. Най-сетне за мен настъпи часът на истината.
— Били сте млади и влюбени.
Малъри взе кърпата си, за да изтрие и своите сълзи.
— Да, поне аз. Обичах го с цялото си същество, а сега чувствата ми са още по-силни. Удивително бе да го видя такъв, какъвто е бил преди, и да осъзная в какво се е превърнал. Убеждавам се, че чакането си е струвало.
— Дейна.
Малъри широко отвори насълзените си очи, примигна и се обърна с лице към Джордън, който стоеше на прага.
— Говорим си по женски.
— Дейна.
Когато отново изрече името й, той тръгна към нея. Очите му преливаха от обич и сякаш заискряха, още по-яркосини, преди да обвие ръце около талията й и устните им да се слеят.
— О…
Поразена, Малъри зарови лице в кърпата.
— Добре, просто искам да кажа…
Зоуи изведнъж се спря, преди да влезе в стаята, прикова поглед във влюбената двойка и сложи ръка на сърцето си. Посегна да извади кърпата от джоба си, но Брад застана до нея и й подаде своята.
— Благодаря — каза тя и заподсмърча. — Но имам своя.
— Стига, Зоуи.
Замълча, за да не развали магията на мига.
Джордън освободи Дейна от прегръдката си.
— Има нещо, което трябва да направя.
Тя повдигна вежди и се усмихна дяволито.
— Тук, пред приятелите ни?
— Супер — отбеляза Брад и Зоуи го смушка в корема.
— Сега не е моментът за порочни мисли.
— Всеки момент е подходящ.
— Не им обръщай внимание — промърмори Джордън и долепи устни до челото на Дейна.
— Да говорят каквото искат.
— Има нещо, което трябва да направя — повтори той. — Затова днес ще се наложи да минете без моята помощ.
— Но…
— Важно е — прекъсна я той. — Ще ти обясня довечера.
— Не е зле да се съберем всички, за да прегледаме заедно това, което си написал. Времето ми изтича.
— Какво ще кажете да се срещнем у Флин? На най-централно място е. — Джордън хвърли поглед към Малъри.
— Нали нямаш нищо против?
— Разбира се. Кухнята все още не е завършена, така че не очаквайте вечеря като у Брад.
— Аз бих се задоволила и с пица — каза Дейна.
— Това е моето момиче. — Отново я целуна. — Ще се видим там.
— Намислил си нещо. — Дейна присви очи. — Очевидно е. Ако си решил да предизвикаш Кейн…
— Няма нищо общо с него. Трябва да тръгвам, иначе няма да успея. Брад, идваш с мен.