Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Уви косите си в кърпата и извади втора. Джордън посегна към нея, помислил, че е за него, но Дейна започна да подсушава краката си. Той поклати глава и сам си взе друга кърпа.
— После ще поговорим за това.
— Защо не сега?
— Защото сме в банята, голи. Мястото не е подходящо.
— Глупости. И друг път сме си говорили голи. Всъщност водили сме доста интересни разговори. Къде ходихте и защо повика Брад и Флин да дойдат с теб? Зная, че си се обадил и на Флин. Имам източници на информация.
Грабна флакон с крем и сипа от него на дланта си.
— Ще ти кажа по-късно. Ще оцениш това, че държа на подходящата обстановка.
— О, влудяваш ме. — Дейна нанесе крема по тялото си. — Няма да те оставя на мира. Забавихте се с часове. Къде ходихте? Какво правихте?
— Бяхме в стриптийз бар, пихме евтин алкохол и зяпахме танцьорки на пилон с изкуствени гърди.
— Въобразяваш си, че така ще ме ядосаш и ще престана да любопитствам, но се лъжеш. — Свали кърпата от главата си и прокара пръсти през косите си. — Лично аз не се дразня от това, че мъжете ходят по стриптийз клубове и се държат като идиоти. Но настоявам да ми кажеш истината.
— Добре тогава. Тук и сега.
Взе панталоните си и извади от джоба кутийката от бижутерския магазин. Задържа я с две ръце, протегна ги към Дейна и повдигна капака с палец.
— О, господи — промълви тя и се отпусна върху капака на тоалетната.
— Да, това се казва романтика. Харесва ли ти или не?
С мъка преглътна, преди да отговори.
— Зависи.
— От какво? — Джордън се намръщи, завъртя кутийката и отново огледа пръстена. Изглеждаше съвършен, но един мъж никога не може да бъде сигурен с жените. — Предположих, че ще ти допадне повече, отколкото стандартният диамант. Но ако държиш на традицията, ще го сменя.
Дейна потръпна, но не от студ. Причината бе съвсем друга.
— Значи това е годежен пръстен.
— А ти какво си помисли? Би ли станала? Така изглежда твърде странно.
— Съжалявам. — Тя се изправи. — Не знаех какво си намислил.
— Предлагам ти да се омъжиш за мен, Дейна. — Джордън приглади мокрите си коси назад. — Обичам те и искам да прекарам живота си с теб. Да създадем деца и да остареем заедно.
Беше си помислила, че сърцето й прелива, но се оказа, че има още незаети кътчета, които той сега изпълни.
— Е, добре, всичко ми е ясно. Пръстенът е прекрасен. Най-красивият, който съм виждала. Не си прав само за едно.
— Какво е то?
— Нямам нищо против обстановката, Джордън. — Погледна го и на лицето й засия усмивка. — Ако сложиш този пръстен на ръката ми, за мен ще бъде удоволствие през следващите няколко минути да не нося нищо друго, освен него. — Подаде ръката си и затаи дъх. — С радост ще го слагам и с радост ще се омъжа за теб.
Той извади пръстена, остави кутийката и повдигна лявата й ръка.
— Още едно ново начало за нас.
— С нетърпение очаквам следващото.
Постави го на безименния й пръст. В тялото й нахлу топлина при допира на златния кръг до кожата й.
— Великолепен е. Дори ми е по мярка.
— Така ли? Никой от нас не знаеше размера ти. Това е бонус. — Раздвижи ръката й и камъкът заблестя. — Отива ти.
Дейна се повдигна на пръсти и го целуна.
— Пълен си с изненади.
— Права си. Ще ти поднеса поредната от тях. Купих… по-скоро ще купя „Уориърс Пийк“.
Бавно примигна два пъти.
— Моля? Стори ми се, че каза, че ще купиш „Пийк“.
— Точно така. Искам да живеем там. Да създадем семейство там.
— Ти… — Въпреки че се олюля, този път тя не се предаде и не седна. — Няма да се върнеш в Ню Йорк?
— Разбира се, че няма. — Лицето му издаде озадачение. — Как бих могъл да ти предложа брак и да искам да живея в Ню Йорк, докато ти въртиш бизнес във Вали? Дейна.
— Мислех… че домът ти е там.
Джордън обхвана брадичката й, несигурен дали да изпита раздразнение, или да се засмее.
— Предположила си, че ще те помоля да дойдеш в Ню Йорк? Че ще те принудя да се откажеш от книжарницата, преди да си започнала? Нямах намерение да се връщам там, но дори и да имах, бих променил плановете си.
— Решил си да останеш?
— Да. Преди време трябваше да замина. Сега настъпи моментът да се върна. Чувствам нужда да бъда тук. С теб.
— Бях готова да тръгна с теб — едва успя да каже Дейна. — Искам да получа точки за това.
— Няма да ходим никъде. Ако „Пийк“ не ти харесва…
— Опитваш се да изравниш точките. — Обзета от вълнение, тя се засмя и се хвърли в прегръдките му. — Знаеш, че ми харесва. Господи, фантастично е. Удивително. Но, моля те, кажи ми, че няма повече изненади. Вече ми се вие свят.
— Тази е последната, засега.
— Да се облечем и да отидем у Флин. — Притисна дланите си една към друга и се загледа в пръстена. — Нямам търпение да кажа на всички.