Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Знаех си, че ще ти хареса — засмя се Роуина. — Погледът ти издава блаженство, сякаш си с умел любовник.
— Нормално е да ти се възхищавам, защото си богиня, но това е върхът на всичко. Кланям ти се.
Истински доволна, Роуина се настани на страничната облегалка на едно кресло.
— Когато Малъри завърши своето изпитание, й предложих подарък по неин избор. Всичко, което бих могла да й дам. Сега предлагам същото и на теб.
— Сключихме сделка. И двете изпълнихме своята част.
— Тя каза същото или нещо подобно. Дадох й портрета, който е нарисувала, докато е била в плен на Кейн. Зарадва се. Какво ще кажеш тези книги да бъдат твои? Надявам се да им се наслаждаваш, когато станеш господарка на това място.
— Всичките?
— Да — отвърна Роуина в нов изблик на смях. — И всичко останало. Ще приемеш ли?
— Иска ли питане? Благодаря. — Дейна пристъпи към рафтовете и изведнъж спря. — Не, ако започна да ги разглеждам, няма да изляза от тук две-три години. Ще се грижа много добре за тях. Тази стая ще бъде като съкровищница.
— Зная. Е, прибирай се у дома с любимия си. Нека те закриля тази нощ.
— Ще тръгваме. Ти вече ми направи подарък — каза тя, преди да излезе. — Върна ми Джордън.
— Ти го прие отново. Това е съвсем различно. — Роуина замълча, когато стигнаха до стаята с портрета. — Твоят воин е голям красавец.
— Да.
Дейна се загледа в него, докато се обръщаше. Очите му срещнаха нейните и на устните му бавно се появи усмивка.
— Виждаш ли този поглед? — прошепна тя на Роуина. — Кара ме да се разтапям. Ако знае, би могъл да го използва, за да изпълнявам всичките му желания.
— На какво се усмихвахте двете е Роуина, докато идвахте към мен? — попита Джордън.
— Наша малка тайна. — Вместо да отвори вратата на колата, тя премина край нея и се обърна да погледа „Пийк“. — Всичко това ще бъде наше. Не мога да свикна с тази мисъл. Ще живеем тук, Джордън.
Той застана зад нея, обви ръце около талията й и я притегли към себе си.
— Ще бъдем щастливи. Тази къща заслужава да бъде изпълнена е щастие.
С въздишка, Дейна наклони глава и притисна устни към бузата му.
— Аз вече съм щастлива.
Отдалечиха се от „Пийк“ и никой от двамата не забеляза силуета с пелерина на бледата светлина на лунния сърп.
Тя ги проследи с поглед и им пожела всичко добро.
Обърна се, когато нейният воин докосна рамото й. Притисна лице към гърдите му и заплака за това, което бе и което би могло да бъде.