Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
Тя се поовладя и кимна:
— Анджа Карвъл е изчезвала и преди. В състояние съм да е скрия така, че дори лейтенант Далас не ще ме намери. Ала няма да го сторя, а ще се срещна с нея.
— Недей, за бога!
— Ще го направя. Трябва да го направя. Докога ще бдиш над мен? Кенет, не те заслужавам. Винаги съм била недостойна за теб. — Анджа печално въздъхна и добави: — Ще разговарям с тази Далас, ще й обясня какво се е случило… и какъв прекрасен човек си ти.
— Не бива да се забъркваш.
— Скъпи мой, невъзможно е да попречиш на онова, което Ричард започна толкова отдавна. Ти си мой приятел, държа на теб, искам да те защитя. Независимо от риска. — Погледът й стана суров. — Независимо от последствията.
— Трябва да има още.
Рурк прокара длан по голия й гръб и се усмихна:
— Щом толкова настояваш, с удоволствие ще задоволя желанието ти.
— Нямах предвид секс.
— Жалко.
Беше успял да свали червената й рокля и страстта им бе пламнала отново. Сега Ив лежеше върху него. Още беше морна и отпусната, но вече мислеше за работата си.
— Не открих човек, който да е обичал Дрейко. — Тя го яхна, а Рурк се втренчи в голите й гърди. — Някои са изпитвали омраза към него, на други е бил антипатичен, на трети е вдъхвал страх. Членовете на трупата дори не се преструват, че съжаляват, задето е бил убит. Неколцина от актьорите и преди са работили заедно. Бог знае какво се е случило в миналото помежду им или между всекиго от тях и Дрейко. Може би престъплението не е дело само на един човек.
— Също като в „Убийство в Ориент експрес“.
— Това пък какво е? Азиатска транспортна система ли?
— Не, скъпа, друг роман от ненадминатата Агата Кристи. Ще ти разкажа накратко съдържанието. Някакъв човек бива убит в спалния вагон на влака, наречен „Ориент експрес“. Намушкан е с нож и то многократно. Между пътниците е един много умен детектив, който е далеч по-непривлекателен от моята детективка. — Той прокара пръст между стегнатите й гърди.
— Долу ръцете! Какво общо има с моето разследване някакъв герой от книга?
— Почакай, още не си чула всичко. Сюжетът много напомня твоята теория. Пътниците в спалния вагон твърдят, че не се познават. Но неуморимият детектив не приема думите им за чиста монета. Започва да ги разпитва и открива, всъщност те се познават помежду си, че всеки един има мотив да извърши убийството.
— Интересно. Все пак кой е забил ножа?
— Всеки от тях. — Ив присви очи, а той седна и я прегърна. — Всеки от тях е забивал ножа в безжизнения труп на този човек, за да му отмъсти за стореното зло.
— Доста кошмарна история. Ала убийството е добре замислено: престъпниците са обвързани чрез престъплението. Никой не може да предаде другите, защото ще си изпати. Ето защо взаимно поддържат алибитата си, играят ролите си — замислено продължи Ив.
— Почти съвършено убийство.
— Няма такова понятие. Винаги се допускат грешки, най-голямата от които е убийството.
— Говориш като ченге.
— Аз съм ченге. Време е отново да се хвана за работа. — Измъкна се от прегръдките му, стана от кревата и посегна към роклята.
— Ало пак я облечеш, скъпа, не отговарям за действията си — подхвърли Рурк.
— Успокой топката. Нямам намерение да се разхождам гола. Не се знае къде се спотайва Съмърсет. — Облече роклята и се огледа. — Май трябва да пооправим.
— Защо?
— Защото личи, че…
— Че сме прекарали една приятна вечер — довърши той вместо нея. — Може би ще бъдеш шокирана, но Съмърсет знае, че правим секс.
— Не споменавай името му и думата „секс“ в едно изречение, защото тръпки ме побиват. Ще взема душ, после ще поработя в кабинета си.
— Добре. И аз ще дойда.
— Не си познал, драги. Няма да вляза под душа заедно с теб. Знам ти номерата.
— И с пръст няма да те пипна — обеща той.
Но пропусна да спомене устните си.
— Хей, защо си толкова бодър? Отново ли си взел таблетка?
— Не, скъпа Ив — отвърна Рурк и продължи да закопчава ризата си. Чувстваше се напълно задоволен и освежен. — Ти ми действаш стимулиращо.
— Очевидно.
Той я хвана за ръката и я поведе към асансьора. Влязоха в нейния кабинет, а Галахад, който се беше настанил на креслото легло, само помаха с опашка.
— Искаш ли кафе? — попита Рурк.
— Да, благодаря.
Щом той тръгна към кухненския бокс, Галахад скочи от креслото и изпревари Рурк, като жално мяучеше.