Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
„Отказвам да повярвам в това. Отказвам да повярвам, че съм израснал в Бруклин само заради някаква си писателска грешка… заради нещо, което най-вероятно е могло да бъде изчистено на втора коректура. Хей, отче, аз съм с теб — отказвам да повярвам, че съм измислен герой. Това е шибаният ми живот, по дяволите!“
— Давай, Роланд! — каза младият мъж. — Разкарай това нещо от мен!
Стрелеца изля малко от дезинфектанта върху крака на Еди, после използва върха на ножа, за да отлюспи съсирената коричка на раната. След като направи това, взе щипците и ги приближи до мястото, където бе влязъл куршума.
— Бъди готов да захапеш болката, Еди — измърмори и в следващия миг младият стрелец направи точно това.
ДВАНАЙСЕТ
Роланд прекрасно съзнаваше какво върши — беше го правил и преди — пък и куршумът не беше проникнал много надълбоко. Цялата процедура отне не повече от деветдесет секунди, ала това бе най-дългата минута и половина от живота на Еди. Най-накрая Стрелеца побутна с щипците свитата в юмрук ръка на младия мъж. Когато Еди успя да разтвори пръстите си, приятелят му пусна сплескания куршум в дланта му.
— Сувенир — каза му. — Спряла го е костта. Ето откъде е идвало стърженето, което си усетил.
Съпругът на Сузана погледна към смачканото парче олово и го изстреля по покрития с линолеум под като топче за игра.
— Не го искам — рече и изтри потта от челото си.
Тауър обаче, верен на колекционерския си дух, веднага грабна захвърления патрон, докато Дипно разглеждаше с интерес следите от зъби по колана си.
— Кал — каза Еди, изправяйки се на лакти, — имаше една книга в шкафчето ти…
— Искам си тези книги обратно — прекъсна го букинистът. — Внимавай да не се случи нещо с тях, млади човече!
— Сигурен съм, че са в отлично състояние — отвърна Еди, напомняйки си за пореден път да държи езика си зад зъбите, когато се налагаше. „Или вземи колана на Арон и го захапи отново, щом езикът ти е толкова непокорен.“
— Най-добре да е така, млади човече, защото сега те са всичко, което ми е останало.
— Да, заедно с още четирийсет-петдесет в най-различни сейфове — допълни Дипно, напълно пренебрегвайки изпепеляващия поглед, който му хвърли Тауър. — Екземплярът на „Одисей“ с автограф от Джойс навярно е най-ценният измежду тях, ала да не забравяме и няколкото разкошни издания на Шекспир, както и пълните събрани съчинения на Фокнър — всичките с автографи…
— Арон, не можеш ли да си затваряш устата?
— … плюс един „Хъкълбери Фин“, който можеш за нула време да превърнеш в последен модел „Мерцедес-Бенц“, стига само да поискаш — завърши възрастният мъж.
— Както и да е, една от тези книги беше „Сейлъмс Лот“ — продължи Еди. — Авторът и се казва…
— Стивън Кинг — включи се Тауър. Той погледна куршума за последно и го сложи на масата до купата със захар. — Казаха ми, че живеел някъде наблизо. Взех си два екземпляра от „Сейлъмс Лот“ и три от първия му роман „Кери“, тъй като се надявах, че ще мога да отскоча до Бриджтън и да си взема автограф. Предполагам, че това едва ли ще е възможно при сегашния развой на събитията.
— Не разбирам какво ги прави толкова ценни! — заяви младият стрелец, след което изохка: — Роланд, това боли!
Неговият дин бе зает с нагласяването на превръзката на крака му.
— Не мърдай — нареди той.
Букинистът не обърна никакво внимание на тази сцена. Младият мъж го беше насочил към любимата му тема, към неговата страст, към неговата любов. Към онова, което според Еди героят на Толкин Ам-гъл от „Властелинът на пръстените“ би нарекъл „безценното му“.
— Спомняте ли си какво ви казах, когато обсъждахме „Хоганът“, господин Дийн? Или „Коганът“, ако така предпочитате? Обясних ви, че стойността на една рядка книга или рядка монета, пощенска марка и други подобни неща — се определя по различни начини. Понякога само подписът на автора е достатъчен…
— Твоят екземпляр на „Сейлъмс Лот“ няма автограф.
— Не защото конкретният автор е твърде млад и още не е толкова известен. Някой ден може да се превърне в нещо голямо, а може и да не стане така. — Тауър сви рамене, сякаш искаше да каже, че това зависи единствено от ка. — Ала точно тази книга… ами, първото издание се състоеше само от седем хиляди и петстотин бройки и почти целият тираж се разпродаде в Нова Англия.