Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Защо? Защото авторът живее тук ли?
— Да. Както често се случва, книгата съвсем случайно е станала толкова ценна. Една местна фирма решила да предприеме масирана промоция. Започнали да излъчват реклами и по телевизията, което било нещо нечувано за търговията на дребно в местен мащаб. Подходът се оказал печеливш. От „Книжен свят“ от Мейн поръчали пет хиляди тираж от първото издание — почти седемдесет процента — и го продали почти целия. Освен това, както беше и с „Хоганът“, на корицата имало печатни грешки. Е, в този случай не става въпрос за грешка в заглавието, а на задната корица. Можеш да познаеш автентичното първо издание на „Сейлъмс Лот“ по променената цена — в последния момент „Дабълдей“ решили да вдигнат цената от седем долара и деветдесет и пет цента на осем и деветдесет и пет — както и по името на свещеника на обложката. Роланд веднага наостри уши.
— Какво за името на свещеника?
— В книгата той се казва отец Калахан. Ала на подвързията някой написал отец Коди, който всъщност е местният лекар.
— И заради тези дреболии цената на романа е скочила от девет кинта на деветстотин и петдесет? — вдигна вежди Еди.
Тауър кимна.
— Точно така. Изчерпан тираж, повторно отпечатана цена, печатна грешка. Освен това в колекционирането на редки издания има и нещо друго, което намирам за… особено вълнуващо.
— Сещам се за една друга дума — каза сухо Дипно.
— Да предположим, че този човек Кинг стане известен или пък получи одобрението на критиката? Признавам, че шансовете за това са малки, ала да предположим, че това стане? Наличните екземпляри от първото издание на втората му книга са толкова редки, че вместо да струва деветстотин и петдесет долара, цената на моя екземпляр може да стане десетократно по-висока. — Букинистът изгледа намръщено Еди. — Затова гледай да се грижиш добре за нея.
— Сигурен съм, че нищо няма да и се случи — рече младият стрелец и се запита как ли би реагирал Калвин Тауър, ако разбереше, че един от героите на романа всъщност държеше тази книга на нощното си шкафче в измисленото си (малко спорен въпрос) жилище. Жилище, което се намираше в градче-близнак на селцето от онзи архивен филм, в който близнакът на Роланд се наричаше Юл Бринър, а този на Еди — Хорст Бюхолц. „Ще си помисли, че си изперкал — ето как би реагирал.“ Младият мъж се изправи на крака, олюля се за миг и се хвана за кухненската маса. След няколко секунди замайването му премина.
— Ще можеш ли да вървиш? — попита Роланд.
— Щом преди можех, какъв е проблемът?
— Преди никой не е ровичкал в крака ти.
Еди направи няколко крачки, после кимна утвърдително. Пищялът му пламваше от болка всеки път, когато преместваше тежестта си върху десния крак, но… важното бе, че можеше да върви.
— Ще ти дам и остатъка от перкосета — каза Арон. — Аз мога да си купя и още.
Младият стрелец тъкмо отвори уста да каже „мерси много, дай го насам“, когато забеляза начина, по който го гледаше неговият дин. Ако Еди приемеше предложението на Дипно, Стрелеца нямаше да каже нищо… ала съпругът на Сузана се съмняваше, че ще може да понесе безмълвното обвинение в очите му.
Еди си помисли за онова, което бе наговорил на Тауър — всички онези поетични глупости за горчивия залък и тра-ла-ла. Това си беше самата истина — била тя поетична или не. Очевидно обаче казаното не бе достатъчно, за да възпре младия стрелец от връщането към пътя, който отдавна беше изоставил. Първо няколко перкодана, после няколко перкосета. В конски дози за облекчаване на болката. Колко ли дълго щеше да издържи, преди да се отегчи от тях и да започне да се оглежда за някое истинско болкоуспокояващо?
— Мисля, че ще ти откажа. — рече Еди. — Отиваме в Бриджтън.
Неговият дин го изгледа изненадано.
— Сериозно ли говориш?
— Да. По пътя мога да си купя аспирин от някоя аптека.
— Астин — въздъхна Роланд с нескрита любов.
— Сигурен ли си? — попита Дипно.
— Напълно — усмихна му се младият мъж. — Какво да се прави!
ТРИНАЙСЕТ
След пет минути и четиримата бяха излезли в покритото с борови иглички дворче, заслушани във воя на сирените и вперили погледи в пушека, който вече започваше да се разсейва. Еди подрънкваше нервно с ключовете на форда на Джон Кълъм. Роланд го попита още два пъти дали това пътуване до Бриджтън наистина е необходимо и мъжът на Сузана и двата пъти му отвърна, че е почти сигурен в това. Втория път дори добави, че като негов дин Стрелеца би могъл да отхвърли тази идея, ако наистина смята, че няма смисъл да предприемат пътуването.