Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Куестър сбърчи лице. Сигурно бе, че Страбон може да направи това — но дали ще поиска беше съвсем друга работа. В края на краищата, пътуването до Абхаддон беше направено по силата на изключителна принуда и драконът неколкократно бе давал съвсем ясно да се разбере, че по-скоро е готов да се задуши в собствения си дъх, отколкото да си помръдне пръста, за да помогне на Бен Холидей.
Тъй че, въпреки че замисълът бе твърде прост, неговото осъществяване едва ли щеше да бъде също толкова просто.
— Е, както и да е — въздъхна магьосникът примирено. — Все нещо ще трябва да се опита.
Той насочи сивия кон към билото на хълмовете, които обграждаха Огнените извори, слезе, махна седлото и юздата от стария кон, потупа го по задника и го изпрати към дома. Няма смисъл да се тревожа и с него, помисли си той. Ако не успее да убеди Страбон да му помогне, кон вече няма да му е потребен.
Той се почеса по дългото си ухо. Но по какъв начин може да убеди Страбон да помогне?
Мисли известно време по този въпрос, но накрая се отърси от тази тегоба и започна да си проправя път през гъстите храсталаци. Здрачът се спускаше постепенно над долината, очертавайки тъмни синьо-сивкави ивици и слънцето се смали, докато се превърна в тънък сребрист процеп над върхарите на дърветата на хоризонта на запад, след което се скри напълно. Куестър вдигна очи. Точно над главата му бяха надвиснали тежки облаци, обагрени в оранжево-алено, понеже отразяваха огньовете на Изворите. Магьосникът вдъхна въздуха, пълен с от пепел и дим и се закашля. Пак тая кашлица, каза си ядно той. Та нали с това бе започнала и цялата тази бъркотия! Той упорито си проправяше път напред, без да обръща внимание на шубраците и храстите, в които се заплиташе мантията му и я — прекъсваха, а него целия го изподраскваха. До ушите му започна да достига екота от изригванията на Огнените извори, който напомняше гръмотевични кашлици, които се надигаха в нощта като хълцане на великан, преди да се уталожи в недоволно клокочене. Стана много горещо и Куестър започна обилно да се поти.
Най-сетне се изкачи на височината и спря, сложил ръце на хълбоци, непоколебимо готов да посрещне всичко. Пред него долу се простираха Огнените извори — редица от кратери, които изригваха сред жълтеникаво-синкава течност, която бълбукаше и гъгнеше. От време на време някой от кратерите изригваше в гейзер от пламъци и отново стихваше неутолим. Въздухът беше нажежен и с дъх на сяра. Носеше се тягостна миризма на гореща течност и обгорели кости на животните, които драконът бе разкъсал.
В момента драконът се хранеше. Беше се излегнал край един от по-малките кратери в северния край на Изворите и усилено дъвчеше останките на някаква злощастна крава, както се стори на Куестър. Кокалите шумно пукаха между челюстите на чудовището, потъмнелите му зъби доволно ги стриваха. Куестър сбърчи нос от отвращение. Начинът, по който драконът се хранеше, винаги го изпълваше с отвращение.
— Ех, драконе, драконе — промълви той тихичко на себе си.
Страбон изригна огнена струя от ноздрите си и така откъсна парче от трупа на кравата и шумно започна да дъвче.
Куестър Тюс приближи до самия край на височинката, така че драконът да го види добре.
— Стари драконе! — викна му той. — Трябва да си поговорим!
Страбон спря да дъвче за момент и вдигна поглед.
— Кой е там? — викна той ядосано. Присви очи. — Куестър Тюс, това ти ли си?
— Аз съм.
— Така си и мислех. Съвсем ясно те чух. Не ме изненадваш, Куестър Тюс. Ти все искаш да си поговориш с някого. Изглежда ти доставя удоволствие да говориш. Даже си мисля понякога, че ако можеш да превърнеш твоите безкрайни бръщолевеници в магия, сигурно щеше да си страхотен магьосник.
Куестър смръщи вежди.
— Сега е много важно!
— Но не и за мен. Не съм си свършил вечерята.
Драконът се зае отново с кравата, като откъсна ново парче месо и започна да дъвче с удоволствие. Изглеждаше така, сякаш нищо друго не го засяга.
— Отново ли си се захванал да крадеш крави? — неочаквано го запита Куестър и пристъпи няколко крачки напред. — Цъ, цъ. Колко жалко. Колко почтено от твоя страна!
Страбон престана да дъвче насред хапката си и повдигна главата си, покрита с люспи и шипове, за да погледне магьосника.
— Тази крава се беше заблудила и попадна случайно на вечерята ми — каза той и се ухили. — Също като теб.
— Едва ли съм подходящо ястие за твоята уста.
— Е, тогава можеш да ми послужиш да десерт! — драконът изглеждаше така, сякаш обмисля тази идея. — Не, май не. Няма да ми стигнеш и за това.