Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Той посочи към горилата. Майлс се опитваше да си измъкне главата от костюма, но все не успяваше. Полицаят кимна.
— Имате ли някаква легитимация? — попита той.
— Ами господин Бенет има — отвърна Бен.
— Да, господине — веднага потвърди Майлс. — Тук, в този проклет костюм, ако успея… — той прекъсна думите си, опитвайки да си свали костюма.
Полицаят погледна към Уилоу и Абърнати, после отново към Бен.
— Боя се, че се налага да ме придружите, сър — каза той. — Моля, карайте след мене към центъра. Другата полицейска кола ще ви последва.
Бен изстина. Станал бе ужасен провал.
— Аз съм адвокат — импулсивно заяви той. — Има ли някакво нарушение, в което сме обвинени?
Полицаят поклати глава.
— От моя страна не. Освен че трябва да ви издам предупредително за нарушение, защото карате без да си носите шофьорската книжка — ако приемем, че имате книжка, както твърдите. Ще трябва да проверя също регистрацията на колата ви.
— Но…?
— Явно има нещо друго, което трябва да се изясни. Последвайте ме, сър.
И той се обърна без повече обяснения и се отправи към колата си.
Бен се отпусна назад и чу Майлс, който тихо му шепнеше в ухото.
— Провалихме се, Док. Какво ще правим сега?
Той уморено поклати глава. Нямаше и най-малка представа.
СЪРБЕЖЪТ
На Куестър Тюс му отне три дни, докато стигне на кон от Сребърния дворец до източния край на Пустотите. Потегли сам, промъквайки се още в зори, докато досадните чупка гноми и всички нахални представители, куриери и вестоносци от едно или друго място все още спяха. Държавните дела могат и да почакат, реши той, независимо дали това се харесва някому или не. Буниън и Парснип отидоха да го изпратят. Те настояваха да го придружат и останаха много разочаровани, когато той категорично реши да тръгне сам. Куестър не се остави да бъде разубеден от усмивките на коболдите, които оголваха зъбите им, нито от погледите, които му хвърляха крадешком. Това беше нещо, което трябваше да направи сам. Те не можеха с нищо да му помогнат. По-добре да останат в двореца и да се погрижат за каквото е необходимо в негово отсъствие. Той яхна сивия си кон и потегли като някой Дон Кихот без своя Санчо Панса, подобен на плашило, което търси нивата, която щеше да пази. Тръгна на север през гористите хълмове, заобикалящи Сребърния дворец и после на североизток през нивята и пасищата на Зеленоречието, а най-сетне на изток към Пустотите.
Едва по залез слънце на третия ден той зърна Огнените извори.
— Хайде, дий — подкани той старата си сива кобила, която беше доловила полъха на онова, което приближаваха и започваше да се дърпа.
Куестър Тюс бе човек, който носеше тежкия товар на много голяма вина. Знаеше, че нищо в Отвъдната земя няма да се оправи, докато не се върне кралят. Нощната сянка щеше да продължава да всява разруха и анархия, докато не се появи някой, който да се справи с бутилката и демона в нея. За съжаление, Куестър не беше човекът, който можеше да стори това. Негово величество кралят беше този човек. Ала кралят се беше озовал като заложник в някогашния си свят и не би могъл да се измъкне от там, докато не си върне обратно медальона — а може и тогава да не се върне, ако не успее да върне Уилоу и изчезналия Абърнати със себе си. И за всичко беше виновен Куестър Тюс, тъй че магьосникът не можеше да стои и да чака нещата да се развиват от само себе си, когато всичко вървеше на зле.
Ето защо бе дошъл тук с план да възстанови нормалното им състояние. Планът му беше много прост и не особено обмислен, но нали все пак беше някакъв план. Смяташе да поиска помощта на дракона Страбон, за да помогне на Холидей и останалите да се върнат.
Беше наистина много просто и той се учуди, че не се е сетил по-рано за това. Никой не можеше да излезе или влезе в Отвъдземната долина, без да премине през мъглите на вълшебния свят, а никой не можеше да излезе и отново да се върне в Отвъдната земя през мъглите на вълшебния свят без магията на липсващия медальон на Холидей — никой, освен Страбон. Драконите все още можеха да ходят, където си искат. О, наистина не можеха да проникнат твърде далеч сред вълшебния свят, защото преди много години са били изгонени от там. Но можеха да стигнат до повечето места. Собствената им магия им позволяваше да извършат прехода през мъглите. Ето защо драконите можеха да се озоват практически навсякъде. В това отношение Страбон не правеше изключение. Той вече бе завел Бен Холидей в пъкления свят на Абхаддон, за да избавят Куестър, Уилоу, Абърнати и коболдите от демоните. Сигурно можеше да извърши едно второ пътешествие сега, за да избави Холидей.