Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 227
Перейти на страницу:

Междувременно най-видните представители на свитите следваха своите господари през високите преддверия и зали на кралския дворец. Те се движеха като поток, по-точно — като два отделни потока, които са принудени да текат в едно и също корито, но отбягват да смесват водите си. Подчинявайки се сякаш на някакъв инстинкт, двете групи вървяха покрай двете противоположни стени на просторните помещения в стремежа си да избягнат близостта, към която ги бе принудила за миг тясната входна врата. Най-сетне се отвори двукрилата врата в горния край на дългата галерия, която водеше към залата за аудиенции, и шепнешком бе известено, че кралицата е вече там. Бавно и тържествено пристъпваха двамата графове към входа — Съсекс следван от Тресилиан, Блънт и Роли, а Лестър — от Варни. Принуден да подчини гордостта си на придворния протокол, Лестър се спря и с хладно и високомерно кимване пусна съперника си, който по-рано от него бе станал пер, да мине напред. Съсекс също кимна със сдържана учтивост и влезе в залата за аудиенции. Тресилиан и Блънт понечиха да го последват, но не ги пуснаха. Вратарят, с черен жезъл в ръка, им се извини, че е получил строга заповед този ден да допуска само определени лица. Като видя несполуката на другарите си, Роли също се дръпна, но вратарят каза: „За вас, сър, е разрешено“ — и той влезе.

— След мен, Варни — каза Лестър, който се бе поспрял за малко, за да види как ще бъде приет Съсекс. Той се приближи до вратата и вече се канеше да влезе, когато Варни, който го следваше, накичен с всички възможни труфила на модата на деня, последва участта на Тресилиан и Блънт и бе спрян от вратаря.

— Как така, мистър Бойър? — изненада се Лестър. — Нима не знаете кой съм аз и че това е мой приятел и приближен?

— Ваша светлост ще ме извини — отвърна твърдо Бойър, — но имам точна заповед и съм длъжен да я изпълнявам без каквито и да било отклонения.

— Ти си подлизурко и негодник! — извика Лестър и цялата му кръв се качи в лицето. — Да ме оскърбиш така, след като току-що пусна един от приближените на лорд Съсекс.

— Милорд — отговори спокойно Бойър, — мистър Роли наскоро постъпи на служба при нейно величество и него моите заповеди не засягат.

— Ти си мерзавец, неблагодарен мерзавец! — продължи Лестър. — Но оня, който създава, може и да погубва. Няма още дълго да се перчиш с властта си.

Лестър изрече тази заплаха на висок глас, изоставяйки обичайната си сдържаност и благоразумие, после влезе в залата и се поклони почтително на кралицата. Облечена по-разкошно от всеки друг път и заобиколена от своите придворни и държавници, чиято смелост и мъдрост обезсмъртиха владичеството й, Елизабет бе готова да приеме почитта на своите поданици. Тя благосклонно отвърна на поклона на своя любимец и погледна последователно към него и към Съсекс, сякаш се канеше да заговори, когато Бойър, не можейки да понесе обидата, нанесена му публично от Лестър, и то при изпълнение на служебния му дълг, излезе напред с черния си жезъл в ръка и коленичи пред кралицата.

— Какво означава това, Бойър? — попита Елизабет. — Не си избрал подходящо време за любезностите си.

— Милостива господарко — започна той и всички придворни изтръпнаха от дързостта му, — искам само да попитам: на кого трябва да се подчинявам при изпълнението на службата си — на ваше величество или на граф Лестър, който пред всички ме заплаши с отмъщението си и се отнесе с мен непочтително само заради това, че аз, изпълнявайки точно заповедта на ваше величество, отказах да пусна един от приближените му.

В миг духът на Хенри VIII се пробуди у дъщеря му и тя се обърна към Лестър с такъв яростен израз на лицето, че и той, и неговите привърженици бяха обхванати от ужас.

1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)