Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
Скоро кралската баржа спря на пристана в Детфорд и сред шумните възгласи на народа, които появяването й винаги предизвикваше, кралицата, съпровождана от свитата си, се отправи под носения над главата й балдахин към замъка Сей, където далечните приветствия на тълпата предизвестиха пристигането й. Съсекс, който тъкмо се съветваше с Тресилиан как да си възвърне изгубеното според него благоволение на кралицата, остана безкрайно изненадан, като научи, че тя сама идва при него. На графа му беше известен навикът на кралицата да посещава изтъкнатите придворни, били те здрави или болни, но неочакваността на новината не му остави време за съответните приготовления, с които той добре знаеше, че Елизабет обича да я посрещат, а недодялаността и безредието сред неговата военна свита, засилили се още повече през време на доскорошната му болест, правеха вече напълно невъзможно устройването на желания прием.
Като проклинаше на ум съдбата, която така ненадейно го бе удостоила с това височайшо посещение, той побърза да слезе долу заедно с Тресилиан, чиято необикновена и вълнуваща история бе слушал внимателно досега.
— Добри ми приятелю — каза той, — можеш напълно да разчиташ, че ще подкрепя, доколкото ми е по силите — от чувство за справедливост и от благодарност, — обвинението ти към Варни.
Развитието на събитията скоро ще покаже дали все още бих могъл да повлияя с нещо на моята господарка, или намесата ми в твоите работи по-скоро ще попречи, вместо да ти помогне.
Докато говореше, Съсекс припряно се заметна с подплатената си със самурови кожи мантия, стараейки се да си придаде възможно най-приличен вид за предстоящата среща с кралицата. Грижите му за облеклото обаче не бяха в състояние да заличат тежките следи от дългото боледуване върху лицето му, на което природата бе придала повече сила и твърдост, отколкото красота. Освен това той беше нисък на ръст и макар да имаше широки плещи, атлетическо телосложение и всички необходими качества за бойни подвизи, в една тиха и спокойна зала не представляваше особено приятна гледка за жените. Независимо от уважението и почитта, които кралицата хранеше към него, тези физически недостатъци поставяха Съсекс в далеч по-неизгодно положение от Лестър, който се отличаваше с изисканите си маниери и с красотата си.
Колкото и да бе бързал, графът успя да посрещне кралицата, едва когато тя влизаше в голямата зала и веднага забеляза, че челото й е смръщено. От подозрителния й поглед не бяха убягнали военното облекло и въоръжението на хората от свитата, които изпълваха целия замък, и още първите й думи показваха, че е много недоволна:
— Това кралски гарнизон ли е, лорд Съсекс, че има толкова пики и аркебузи? Или по погрешка сме отминали замъка Сей и сме попаднали в лондонския Тауър?
Лорд Съсекс започна бързо да се оправдава.
— Излишно е — каза тя. — Ние възнамеряваме, милорд, незабавно да сложим край на вашите разногласия с другия изтъкнат лорд на нашата свита и в същото време да порицаем тази дръзка и опасна привичка да се заобикаляте с хора въоръжени, с вид на главорези, сякаш се готвите, в непосредствено съседство с нашата столица, нещо повече — едва ли не в самите предели на нашата кралска резиденция, да поведете гражданска война помежду си. Радваме се, че здравето ви се е подобрило, милорд, макар и без помощта на учения лекар, когото изпратихме при вас. Не е нужно да се извинявате, знаем как е станало всичко и вече наказахме този своеволен младеж, Роли. Впрочем, милорд, ние скоро ще ви отървем от него и ще го вземем в нашата свита. У него има нещо, което го прави достоен за по-добро общество от това, което могат да му предложат вашите прекалено войнствени последователи.
Макар че не можа да си обясни причината за това неочаквано предложение на кралицата, Съсекс се поклони и изказа съгласието си. После настойчиво я помоли да остане, докато поднесат закуската, но не можа да я склони. Като изрече още няколко любезности — много по-хладни и банални, отколкото можеше да се очаква след безспорната проява на благосклонност като личното й посещение, кралицата напусна замъка Сей; донасяйки с идването си вълнение и бъркотия, на отиване тя остави съмнение и тревога.