Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 227
Перейти на страницу:

— И само с това ли — с нищо друго ли не ти е съучаствал той в прегрешението? — попита Елизабет.

— Да, само с това, ваше величество, и с нищо друго — отговори твърдо Варни. — Оттогава, откакто му се случи онова нещо, той вече не владее себе си. Погледнете го, ваше величество, вижте колко е бледен и как трепери целият — колко малко прилича това на неговото обичайно, изпълнено с гордост и достойнство държане. И какво всъщност има да се страхува той от моите признания пред ваше величество? Ах, госпожо, всичко започна от мига, в който се получи онзи съдбоносен пакет!

— Какъв пакет и откъде? — нетърпеливо попита кралицата.

— Откъде, госпожо, не бих могъл да отгатна. Аз обаче съм му твърде приближен и знам, че оттогава той носи до гърдите си едно мъничко златно украшение във формата на сърце, окачено на къдрица, която е провесена през шията му. Когато е сам, графът разговаря с него и не го оставя дори когато си ляга. Никой езичник не се е прекланял така всеотдайно на своя идол!

— Ти си един любопитен негодник, щом следиш тъй зорко господаря си — каза Елизабет, изчервявайки се, но вече не от гняв.

— Отгоре на всичко си и бърборко, щом разказваш за неговото безразсъдство. А каква е на цвят къдрицата, за която дрънкаш?

Варни отговори:

— Поетът, ваше величество, би я нарекъл нишка от златната тъкан, изработена от Минерва. На мене обаче ми се струва, че е по-светла от най-чистото злато и много повече прилича на последния слънчев лъч при залез в тих пролетен ден.

— Та ти самият си поет, Варни — каза усмихната кралицата.

— Аз обаче не притежавам способността така бързо да следя и да схващам твоите необичайни метафори. Затова погледни тези дами и кажи — тук тя направи малка пауза и се постара да си придаде напълно равнодушен вид, — има ли сред тях някоя, чиито коси да ти напомнят по цвят на тази къдрица! Аз, разбира се, нямам желание да надничам в любовните тайни на лорд Лестър, но все пак бих искала да узная кои къдрици приличат на нишката от тъканта на Минерва или — както го каза ти — на последните лъчи на пролетното слънце?

Варни огледа цялата зала. Погледът му преминаваше от една дама на друга, докато най-сетне се спря върху самата кралица с израз на най-дълбоко благоговение.

— В тази зала — каза той — аз не виждам къдри, достойни за такива сравнения, освен тия, към които дори не смея да погледна.

— Какво говориш, нахалник такъв! — рече кралицата. — Ти се осмеляваш да намекваш…

— Ни най-малко, мадам — отговори Варни, като заслони с ръка очите си, — но лъчите на пролетното слънце заслепиха слабите ми очи.

— Хайде, хайде, не ставай смешен — каза кралицата и като се обърна рязко, тръгна към мястото, където стоеше Лестър.

Докато траеше разговорът между Елизабет и Варни, в залата, сякаш по силата на някакво източно вълшебство, владееше напрегнато любопитство, примесено с ония надежди, страхове и страсти, които неизменно вълнуват придворните. Всички стояха неподвижни като статуи и биха престанали дори да дишат, стига природата да позволеше да й се месят дотолкова в работата. Атмосферата бе сгорещена до крайност и Лестър, като усещаше как наоколо всички желаят или се боят от неговата победа или поражение, забрави чувствата, внушавани му доскоро от любовта, и вече не мислеше за нищо друго освен за успеха или падението си, които зависеха от едно кимване на Елизабет и от предаността на Варни. Той бързо си възвърна самообладанието и се подготвяше да изиграе своята роля в сцената, която трябваше да последва, когато по погледите, отправени му от кралицата, разбра, че думите на Варни — каквито и да са били те — са се оказали полезни за него. Елизабет не го остави дълго да тръпне пред неизвестността. Начинът, по който тя му заговори, издаваше нещо много повече от благосклонност и с това утвърди победата му в очите на неговия съперник и на целия английски двор.

— Този ваш слуга Варни е твърде бъбрив човек, милорд — каза тя. — Добре, че не споделяте с него нищо, което би могло да ви злепостави пред мен, защото, бъдете сигурен, той няма да го премълчи.

— Да се премълчи нещо пред ваше величество, е равно на измяна — отвърна Лестър и изящно се отпусна на коляно. — Аз бих искал сърцето ми да бъде оголено пред вас много повече, отколкото би могъл да направи това езикът на който, и да е слуга.

— Но как, милорд — каза Елизабет, като го гледаше нежно, — нима в живота ви няма нищичко, което бихте желали да скриете? А, виждам, че този въпрос ви смути. Вашата кралица обаче знае, че не трябва да се вглежда прекалено надълбоко в причините, които карат поданиците да й служат вярно, защото би могла да види нещо, което може или поне би трябвало да я разгневи.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)